Постинг
02.04.2018 10:09 -
Прилики между езика в интернет и езика на Шкумбата
На пръв прочит няма нищо общо между езика в интернет и езика на Шкумбата. Ала какво ефимерно писание би била тази писмена работа, ако нямаше поне имагинерни допирни точки между тези два айсберга, които да се опитам да пунктирам с научния си труд? Шкумбата е комик от ерата преди интернет и макар че има профил във фейсбук и присъствие в уеббазираното пространство, неговият език и комедиен стил не са повлияни от ставащото в мрежата, а напротив, сякаш, себеизразяването на неизвестните хора в интернет може смело да се твърди, че е вдъхновено от комедийния стил на Шкумбата или поне се стреми да подражава на неговата висота, креативност и неочакваност. Много изявления в интернет наподобяват скеч на Шкумбата от началото на 2000-ната, 90-те години или малко по-рано, поради екзотичността им и смесването на англицизми с архаични изрази.
Ето и един пример от бездънния репертоар на Шкумбата:
две банскалийки на средна възраст се срещнаха на улицата и едната каза на другата/ дека си пошла/че ида прекострийто/ у маркету че купим чикен да гу турим у фриджидеро оти че праим супа на внучета/ а ти/ я че ида у бейсмънта да претакам зеле/ че праим капамолти/ Джоро утре има happy birthday to you// а другата вика/ летъска дека че сте// у анталия all inclusive/ ястието без пара само че си enjoy-ваме
Извън кръга на шегата има потребители в интернет пространството, които наистина пишат подобни думи в постовете си, смесвайки англицизми и диалект без да се притесняват от това, а напротив гордейки се с модерността на своята реч и смятайки я за оригинална.
Българите в интернет често се ядосват и псуват, но още по-често се случва псувните им да не са написани на български език подобно на ето тази гениална хрумка на Шкумбата:
бански овчар показа перфектен английски пред англичаните като подкара стадото към Пирин планина и викна/ нагоре/нагоре/Fuck you/вашта мама/
За съжаление вместо към изконните български псувни като „Да ти ебам майката” и прочее българите в интернет завършват иначе гневното си написано наполовина на Кирилица, наполовина само с главни букви изречение с shut up или fuck you, а защо не и с двете написани слято и пратили в заточение всякаква следа от пунктуация. Парадоксалното във всичко това е, че нещо на което комиците като Шкумбата са гледали с насмешка преди няколко години и са използвали въображението си за да го поместят в скечовете си, хиперболизирайки и украсявайки го, се е превърнало в главен стил на изразяване в интернет средата. Което от своя страна показва силата на комедията. Философи като Маркс и Хегел твърдят, че всяко велико световно събитие се проявява два пъти в историята: първо като Трагедия или божествена комедия с морализиращ ефект и после като фарс и евтина пародия. Съществува и диаметрално противоположната гледна точка, че първо събитията се появяват като захаросана комедия и пародия и после втория път вече са трагикомично-епични и стряскащи със същите похвати, с които преди са захласвали и забавлявали. Която и трактовка да си изберете едно е видимо, че аз лично не знам коя е по-правилна и преди години нещо почти имагинерно, с което хора като Шкумбата са се шегували, днес е самата действителност, изпъкваща най-вече в съвременния език в интернет.
Общуването в интернет, лишено от невербална комуникация често довежда до следните шумове в диалозите, породени чисто и просто от неразбрания език и водещи до рязкото конотативно преобръщане на 180 градуса. Например разбирането на метафори буквално и на буквализми метафорично, какъвто е и енциклопедичният случай на любим мой бисер от Шкумбата: Пийнал банскалия сервитьор режеше бански старец/ знаете го това мезе нали//сега в механите заради англичаните е изписано/old man from bansko/та един бански сервитьор реже веднъж/англичанинът пийнал/но културен казва thank you/втори път/thank you/трети път/thank you/банскалията хвърли ножа и рече/по-тенко си го нарежи ти/я не можем по-тенко//
Но българският език в нета колкото и скандален да е той не може да се сравни с българския език, породен от интернет, но излизащ отвъд контурите на уеб 2.0 като например начина на изразяване покрай гугъл мапс, имплицитно окарикатурен в следната смешка на шкумбата:
пийнал банскалия обяснява на пийнал англичанин/ който обича пирин планина/ и знае местността кончето//отдолу големия казан/малкия казан//нашия обясняваше на англичанина/отдолу little казани/big казаняе/snow до гушата/ и си там//
Според клишето интернет е глобално село. И ние не бихме имали реалистични очаквания към езика на територията му, ако тайничко си се надяваме той да бъде книжовен при положение, че топосът е селски. Още по-комунистически казано интернет е глобално Банско. И всички, които се изразяват там са „щандисти” на ку-ку магазин, който с течение на времето става все по-ку-ку.
Аз обаче съм решен да завърша този научен труд на по-оптимистична нота. Представете си какво би казал Шекспир, ако беше свидетел на интернет. Може би нищо или би признал, че той самият не е съществувал изобщо и конспиративните теории витаещи в интернет, че Шекспировите пиеси са написани от друга група хора, които не са Шекспир са самата истина, дали би определил интернет като сцена или изобщо не би влязъл в залата на губещото контрол онлайн представление. Дори и аз не бих могъл да кажа със сигурност, но както винаги, Шкумбата, разбира се, би могъл да го стори и го прави в скеча си посветен на съвременната Шекспирова реч:
Отидох в Любимец, актьори от любимец играеха Хамлет/ излезе хамлет от любимец/ трябваше да каже to be or not to be/оня застана и изненадА всички като каза/ ДЪЙЛ/ЪЙЛ/ преведоха го дали или/съкратен вариант/ авторът не е бил в залата
„Дали” и „или” са наистина въпросителните частици, с които потребителите в интернет си служат най-много поради простата причина, че и на самите тях не им се вярва какво пишат и какво четат и дали наистина точно те са го прочели и написали и фикцията и реалността плавно и неусетно се сливат по-нагло отколкото винаги са го правили.
Ето и един пример от бездънния репертоар на Шкумбата:
две банскалийки на средна възраст се срещнаха на улицата и едната каза на другата/ дека си пошла/че ида прекострийто/ у маркету че купим чикен да гу турим у фриджидеро оти че праим супа на внучета/ а ти/ я че ида у бейсмънта да претакам зеле/ че праим капамолти/ Джоро утре има happy birthday to you// а другата вика/ летъска дека че сте// у анталия all inclusive/ ястието без пара само че си enjoy-ваме
Извън кръга на шегата има потребители в интернет пространството, които наистина пишат подобни думи в постовете си, смесвайки англицизми и диалект без да се притесняват от това, а напротив гордейки се с модерността на своята реч и смятайки я за оригинална.
Българите в интернет често се ядосват и псуват, но още по-често се случва псувните им да не са написани на български език подобно на ето тази гениална хрумка на Шкумбата:
бански овчар показа перфектен английски пред англичаните като подкара стадото към Пирин планина и викна/ нагоре/нагоре/Fuck you/вашта мама/
За съжаление вместо към изконните български псувни като „Да ти ебам майката” и прочее българите в интернет завършват иначе гневното си написано наполовина на Кирилица, наполовина само с главни букви изречение с shut up или fuck you, а защо не и с двете написани слято и пратили в заточение всякаква следа от пунктуация. Парадоксалното във всичко това е, че нещо на което комиците като Шкумбата са гледали с насмешка преди няколко години и са използвали въображението си за да го поместят в скечовете си, хиперболизирайки и украсявайки го, се е превърнало в главен стил на изразяване в интернет средата. Което от своя страна показва силата на комедията. Философи като Маркс и Хегел твърдят, че всяко велико световно събитие се проявява два пъти в историята: първо като Трагедия или божествена комедия с морализиращ ефект и после като фарс и евтина пародия. Съществува и диаметрално противоположната гледна точка, че първо събитията се появяват като захаросана комедия и пародия и после втория път вече са трагикомично-епични и стряскащи със същите похвати, с които преди са захласвали и забавлявали. Която и трактовка да си изберете едно е видимо, че аз лично не знам коя е по-правилна и преди години нещо почти имагинерно, с което хора като Шкумбата са се шегували, днес е самата действителност, изпъкваща най-вече в съвременния език в интернет.
Общуването в интернет, лишено от невербална комуникация често довежда до следните шумове в диалозите, породени чисто и просто от неразбрания език и водещи до рязкото конотативно преобръщане на 180 градуса. Например разбирането на метафори буквално и на буквализми метафорично, какъвто е и енциклопедичният случай на любим мой бисер от Шкумбата: Пийнал банскалия сервитьор режеше бански старец/ знаете го това мезе нали//сега в механите заради англичаните е изписано/old man from bansko/та един бански сервитьор реже веднъж/англичанинът пийнал/но културен казва thank you/втори път/thank you/трети път/thank you/банскалията хвърли ножа и рече/по-тенко си го нарежи ти/я не можем по-тенко//
Но българският език в нета колкото и скандален да е той не може да се сравни с българския език, породен от интернет, но излизащ отвъд контурите на уеб 2.0 като например начина на изразяване покрай гугъл мапс, имплицитно окарикатурен в следната смешка на шкумбата:
пийнал банскалия обяснява на пийнал англичанин/ който обича пирин планина/ и знае местността кончето//отдолу големия казан/малкия казан//нашия обясняваше на англичанина/отдолу little казани/big казаняе/snow до гушата/ и си там//
Според клишето интернет е глобално село. И ние не бихме имали реалистични очаквания към езика на територията му, ако тайничко си се надяваме той да бъде книжовен при положение, че топосът е селски. Още по-комунистически казано интернет е глобално Банско. И всички, които се изразяват там са „щандисти” на ку-ку магазин, който с течение на времето става все по-ку-ку.
Аз обаче съм решен да завърша този научен труд на по-оптимистична нота. Представете си какво би казал Шекспир, ако беше свидетел на интернет. Може би нищо или би признал, че той самият не е съществувал изобщо и конспиративните теории витаещи в интернет, че Шекспировите пиеси са написани от друга група хора, които не са Шекспир са самата истина, дали би определил интернет като сцена или изобщо не би влязъл в залата на губещото контрол онлайн представление. Дори и аз не бих могъл да кажа със сигурност, но както винаги, Шкумбата, разбира се, би могъл да го стори и го прави в скеча си посветен на съвременната Шекспирова реч:
Отидох в Любимец, актьори от любимец играеха Хамлет/ излезе хамлет от любимец/ трябваше да каже to be or not to be/оня застана и изненадА всички като каза/ ДЪЙЛ/ЪЙЛ/ преведоха го дали или/съкратен вариант/ авторът не е бил в залата
„Дали” и „или” са наистина въпросителните частици, с които потребителите в интернет си служат най-много поради простата причина, че и на самите тях не им се вярва какво пишат и какво четат и дали наистина точно те са го прочели и написали и фикцията и реалността плавно и неусетно се сливат по-нагло отколкото винаги са го правили.
Тагове:
Моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Ид...
Интернет – качествено нова предпоставка ...
Двете равнища на възпитателната система ...
Интернет – качествено нова предпоставка ...
Двете равнища на възпитателната система ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
