ДО МАГЬОСНИКА НА ВРЕМЕТО
(едно отворено писмо)

Старите ти дни-
зли или добри
са минали.
Не можеш ти ги върнеш.

Защо искаш свойта сянка,
срещу себе си обърнеш?
И от усойна пепелянка
във другар да я превърнеш.

Носталгия към малкия
и страх от големия в тебе
летаргия будалка те,
че спряло е твоето време.

Ако изтръгнеш стрелките на стенен часовник,
влагата по стените няма да стане море.
Времето в твойта къща е последен бунтовник,
който съжителя му самотен опитва да спре.

Ако лягаш под възглавница със съновник,
той съдбата ти по съня не ще предрече,
а главата ти без тълкуване ще боде.

Ако бъдещето е на минало двойник,
твойто настояще, изглежда че,
продължава за две.

Запомни, магьоснико, времето не мож’ се връща!
Знам, трудно се преглъща,
ала лесно се изпуща тая сила вездесъща.

И новите ти дни, по-хубави от преди,
ще станат стари без да са разбрали...
А старите ти дни- зли или добри, опит са ти дали!
Предполагам че, делничните познаваш най-добре
и всуе бориш се със тяхното еднообразие.
Тогава, хайде, помисли над следното иносказание:

Като седемте езера на Рила седмицата седем дни
всеки, от които носещ част от своята планета,
под седем ледника е потопила.
Поред във вечната поредица ги подредила,
та техните последици да дават и отнемат сила...

  P.S.

Ако магьосникът на времето ви казва,
че мойте писма на послание са празни.
Той значи е самозван, който се дразни,
че публиката от загуба на време предпазвам!

За зяпачите всичко в живота бива магия,
но на истината преследвачите ще открият-
художника на дъгата и чертожника на съдбата,
на които живее им занаята от простотата на хората свята!













Това стихотворение е част от моята подвижна стихосбирка, помещаваща се в лаптопа ми. Това са дузина стихотворения, които съм написал през късните си ученически и ранните си студентски години. Неочаквано ги открих, архивирайки стария си компютър и реших да ги споделя с някого. Ако имате интерес някой ден мога и да ги издам специално за вас!