Интелигентността на учениците: „повечето гимназисти не са на интелектуална висота”

Според изследователката по обучението Елзбет Щерн само на една пета от всички ученици(в идеалния случай най-умните) би трябвало да им бъде позволено, да посещават гимназия. Тя уточнява в итервю за Шпигел, защо повечето гимназисти са средно надарени и по какъв начин би било добре да се насърчават скрити таланти.

Шпигел: Госпожо Щерн, много хора имат впечатлението, че училището или претоварва децата им, или изисква твърде малко от тях. Как е нужно да се организира училищната система, така че за децата да бъде възможно, да учат съобразно потенциала си?
Щерн: Вярването, че децата трябва да се поберат според степента си на интелигентност в някакво „чекмедже” или иначе казано определен учебен разред води до заблуда. Обширната училищна система създава само изкуствени граници и няма как истински да прецени съществуващите разлики.
Шпигел: Значи, подкрепяте това, което критиците наричат „училище на единството”?
Щерн: Не харесвам понятието, защото то води до идеологически дебати, но, да: страни като Япония и Финландия ни демонстрират, че деца до възраст от 15 години определено могат да посещават един вид училище заедно. След тази възраст става трудно, тогава следват предмети на обсъждане като отличителни и монолитни калкулации, които не са подходящи за всяко ниво на интелигентност. Но дотогава не се нуждаем от никакво институционално разпределение. (тук става дума за IQ test)
Шпигел: Един учебен план за всички до горните класове?
Щерн: Ясно е, че децата не трябва през цялото време да седят заедно в един клас. Изследването на интелигентността им показва, че децата донасят със себе си различни предпоставки и изисквания и усвояват материала различно бързо. Желателно е да приемем тези различия и да започнем още по-рано с индивидуална програма. Да кажем още с допълнителни задачи за децата, които вече смятат и четат добре в основното училище. Докато едните упражняват още таблицата за умножение, другите вече се замислят за структурата и подредбата на числата в специалните числови скали.
Шпигел: Родителите се измъчват, приемайки подобни разлики в успеха, особено когато собствените им деца не спадат към най-добрите.
Щерн: Ние сме приели и факта, че земята не е плоска. Има значителни различия при интелигентността и ученолюбието, много от които са обусловени генетично. Но мога да успокоя родителите: повечето хора са средно интелигенти. 70% са в близост до средната стойност, 15% са над средното ниво и 15% изостават. IQ от 130 и повече имат само 2%, така наречените високо надарени деца.
Шпигел: Защо много майки и бащи считат собствените си деца за високо надарени?
Щерн: Може би, защото това си пожелават? Няма да е зле, психолозите да им налеят хубаво вино, за да се поотпуснат. Несериозно е, деца под десет години да показват признаци на висока надареност.
Шпигел: Ами, какво им има на слабите ученици?
Щерн: Знам, че академично образованите родители, понякога приемат трудно това, че тяхното дете не се справя добре в училище. Както и да е, до голяма степен децата оценяват реалистично сами за себе си колко бързо учат.
Шпигел: Могат ли по-силните ученици да се „скачат” с по-слабите, например в едно продължено с 6 години основно училище?
Щерн: По принцип да, понякога това само е трудно политически да влезе в законна сила, докато надарените деца от 5-ти и 6-ти клас, не получават особени предложения.
Шпигел: Междувременно в региони като Хамбургския повече от половината кохорта(в смисъл на връстници от една и съща възрастова група) посещава гимназия. С какви последици?
Щерн: Гимназията като масово училище има следния недостатък: повечето гимназисти са едва средно надарени и съвсем не са на интелектулна висота. Така може непременно да се доведе до нормална алокация на интелигентността. Те не могат да мислят толкова добре логически, нито да се включват в обсъждане на абстрактни теми. Вместо това, гимназистите трябва да се включват още сега в някакви стажове. Тук немската система отново сам се извращава.
Шпигел: Кои гимназиални квоти препоръчвате?
Щерн: 20 до 25% , когато гимназията се подразбира като подготовка за следване. Аз също съм за това студентската квота да не надвишава 20% от дадена кохорта. Университетът е „изследователски институт”. Ние професорите нямаме задачата да подпомагаме хората, които не дават пет пари за науката. За мнозиството е желателно да има сносни колежи и функциониращо професионално стажуване. В тези сектори е желателно линията на поведение да се инвестира масово.
Шпигел: Вместо това е насочена към академиците.
Щерн: Това не е разумно. Ние трябва да се погрижим за това всички хора да получат едно високостойностно образование, което им позволява да направят това, което са в състояние да направят. Например, Швейцария е навигирала много добре своето образование и то при положение, че е с една относително ниска квота за висшите учебни заведения от около 20% , защото професионалната подготовка е дълбоко уважавана. Въпросът е, дали това са правилните 20% , също така социалният произход играе в Швейцария голяма роля.
Шпигел: По какъв начин скритите таланти получават шанс да се изведат правилно наяве?
Щерн: На тях бих възложила специализирани тестове за интелигентност. Не за нейната количествена проверка, а за да идентифицирам деца с голям потенциал. Когато примерно, едно дете в основното училище е много добро по математика, но чете и пише зле, това би могло да бъде индикация. Тогава то трябва да получи подкрепата за четене, която вероятно му липсва вкъщи. Специално при гимназиална квота от 50% може да има и много скрити потенциални поспаланковци.
Шпигел: Сиреч, гимназията само за умните, останалите си остават глупави?
Щерн: Не, аз съм за едно високостойностно училище на общността за всички до 15 годишна възраст, впоследствие с гимназиален клас за напредналите. В университетите се изисква от портиерите да знаят английски, така че да посрещат чуждестранните гости подобаващо, но за да сторят това не е нужно да са чели Шекспир.
Шпигел: Не крие ли опасности да отдавате толкова голямо значение на интелигентността в училищен и професионален план?
Щерн: Бях обвинена в Социален дарвинизъм и бе така сторено, все едно съм се назначила, за вземането под внимание на една нереална особеност. Но интелектът е още признакът с най-голяма стабилност, който може да измерим най-добре от всички други. Интелигентността носи със себе си още много положителни качества. Аз, например съм агитирала за това в процедурите на подбор в Германската Национална Академическа Фондация и в Швейцарската Национална Академическа Фондация да се използват тестове за интелигентност. Повечето обичайни методи за подбор показват колко добре някой може да се продава.
Шпигел: Стремите ли се към господство на интелигенцията?
Щерн: Не господство, по-скоро отговорност, много взискателни задачи се изготвят по такъв начин, че очакванията са големи, но никой не казва на никого как да се изпълнят. Това прави впечатление и на лелката в детската градина, както и на председателя на управителния съвет на едно предприятие. За този тип задачи интелигентните хора са по-подходящи. Който е пренадарен със солиден интелект достига бързо до органите на властта, но и те понякога нищо не му донасят. Факт е обаче, че интелигентността не е гаранция за добър характер.