Блогът на qkatablogara :: Анализ на предаването Чшае Шукарие по „СКАТ”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.03.2018 10:12 - Анализ на предаването Чшае Шукарие по „СКАТ”

Автор: qkatablogara Категория: Лайфстайл

Прочетен: 443 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.03.2018 10:17

Анализ на поведението пред камера на Найден Рангелов, водещ на предаването Чшае Шукарие по телевизия „СКАТ”, собственост на Валери Симеонов, съучредител на „НФСБ”

   Чшае Шукарие е предаване по телевизия „СКАТ”, което принципно би трябвало да отразява и подлага на дискусия проблемите и щенията на гражданите на Република България, които са от ромски произход. Но на практика, „своеволията” на безпардонния водещ вземат връх и той често се впуска в открита политическа пропаганда, отправена срещу опонентите на двете, коалирали се, партии, чиито интереси биват обслужвани от конкретната национална медия- “НФСБ” и “ГОРД”. Тоест, настоящата стратегическа цел на “НФСБ” и неговите партньори е да ползват платформата на Чшае Шукарие, така че част от ромските гласове да бъдат привлечени към актива им на предсрочните парламентарни избори през май. Водещият има мисията да успокои ромите, че „НФСБ” не са националисти, проповядващи омраза към циганите подобно на „АТАКА”, а са мирни патриоти, готови да работят за всеобщото благо на българските граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност. Предаването се излъчва на живо всяка неделя от 14:00 до 15:00 часа. Неговата продължителност е 60 минути, без каквито и да е рекламни паузи. То по правило спада към вида токшоу, макар че гостите често биват игнорирани, прекъсвани или водещият не им предоставя възможност и време да се изкажат, освен ако не представляват “НФСБ” или коалицията на “ГОРД”, а понякога дори поканените не пристигат и г-н Рангелов обявява демонстративно в ефир тази своя неволя, бидейки принуден да импровизира, което безспорно му се отдава. На живо се включват и зрители, обаждащи се по темата на предаването, но диалогът с тях е лишен от закономерност и във всяко предаване от четирите, които гледах започва по различно време и по различен начин, а в две от тях даже не стартира. С една дума- неразбория. Въпреки всичко обаче, телевизионното поведение на Найден Рангелов не е чак толкова отчайващо. Аз лично не бих го причислил към категорията „говорещи глави”, към която принадлежат останалите водещи в телевизия „СКАТ”. Напротив, г-н Рангелов ръкомаха и говори патетично, интонацията му е хибридна между тези на професор Вучков и Латинка Петрова, а възрастта му, острия му език и темперамента му предполагат обилно слюнкоотделяне, така че не би било честно човек да му се сърди за пръските. Той е забележителна личност. А аз лично бих предпочел в телевизионното пространство да се срещат повече такива феномени, които имат трески за дялане, пред безупречните, но безличните индивиди. Колко ли скучна би била класацията Господар на седмицата на любимото на милиони българи предаване Господари на ефира, ако Найден Рангелов напусне малкия екран? Не че искам да покажа неуважение към плурализма и ранга на останалите гафове, но само г-н Рангелов е способен да ме разплаче от смях. Единственият елемент от невербалната му комуникация, който не бих могъл да одобря са очилата му със затъмнени стъкла. Явно са по предписание, но те му придават още по-голяма арогантност и ако това не е достатъчно, отразяват светлините на прожекторите право в камерата, което е почти мъчително за гледане. Всеки, който е прочел внимателно книгата на професор Руменчев Невебалната комуникация или просто е одарен с нюх и разум относно поведението пред камера, знае, че тъмните очила правят лошо впечатление на зрителите, независимо дали са просто моден аксесоар или са по предписание. Те неминуемо предизвикват загуба на доверие от отсрещната страна. Носещият ги бива масово възприет като величаещ се лъжец, който не е склонен към диалог или на другия полюс, като потънала в траур жертва. Дори публиките, които са му симпатизирали до момента, в който се е появил в ефир с подобен вид очила, мигновено се настройват негативно спрямо лицето. Колкото и банално да звучи, очите са прозорец към вътрешния свят на човека, а телевизията е една от съвременните сили, които разкриват тайните, пазени зорко в този свят. И ако някой барикадира умишлено своята същност пред камера, носейки тъмни очила, то той извършва антителевизионна функция. Но и с обикновения чифт очила количеството поглед на Найден Рангелов, отиващо в обектива сякаш не е достатъчно, за да заангажира аудиторията. Явно водещият разчита, че би я впечатлил повече по слухов път, доверявайки се на хлевоустието си и афоризмите си. Острият му език го направи популярен, няма две мнения по въпроса и безцеремонността му, може би, е главната причина много хора извън таргет групата да гледат предаването Чшае Шукарие. Но поразяващата уста на Найден Рангелов, сипеща куп вулгаризми, е нож с две остриета най-вече заради СЕМ. Ръцете му са не по-малко поразяващи. На два пъти се чуваше как шумка с листата, които обикновено дарява с повече внимание от камерите. Когато трябваше да четем новини по време на упражненията, разбрах, че се изисква майсторство и концентрация, за да разместиш страниците без микрофона да улови неприятния шум, така че вече от личен опит знам за трудността и наложителността на тази задача, особено ако ръцете на изпълняващия я са свикнали да своеволничат. Едната ръка на г-н Рангелов почти никога не подкрепя другата. Например, докато е вдигнал лявата си в яростна закана и очите му гледат в тавана, дясната му щрака с химикалката, чеше част от тялото му или барабани, или пък не помръдва въобще. Така изглежда сякаш умишлено пародира нечия чужда авторитарност. Погледът му, когато може да се види, разбира се, е някак отнесен и ако не беше патетичното му слово всеки би го помислил за резервиран човек, потопил се в мечтите си. Чашата вода, която му се полага по време на всяко предаване стои пред него вместо в периферията, образувайки прав ъгъл със стола му и пречупвайки светлината, се случва да уголемява долната част от вратовръзките му, които и без това не са телегенични, най-вече заради преобладаващите райета върху тях. Г-н Рангелов не знае как да разпределя ефирното си време и все се оплаква, че не му стига, при положение, че няма никакви реклами и той като автор на предаването сам е добил пълномощните да определи кой, колко и кога ще говори, дали ще се включват зрители или не и т.н. Излишно е да се споменава, че водещият не бива да се жалва постоянно в ефир, че не му стига времето, защото така аудиторията остава с впечатлението, че е прекарала своето собствено в компанията на човек, който никак не го е оползотворил. Случи се един път камерата да го улови как си слага химикалката и калъфката за очила в сакото докато гостът му говореше, което нямаше как да стане, ако той следеше движенията на оператора. Техническата подготовка на г-н Рангелов също не е на ниво. Веднъж в предаванията, които проследих, той каза- Моля пуснете филмчето! След което, аз и предполагам съвкупността от зрители се бяхме настроили да гледаме нещо, което се движи, а впоследствие се оказа, че въпросното клипче е просто една снимка плюс изрезка от вестник. Доста груба грешка е да сбъркаш клип със снимка и изрезка, особено при положение, че работиш в телевизия от дълги години. Декорът, пред който говори общественикът телевизионер, обаче, заслужава комплименти най-малко поради уникалността си в националния ефир. Той изобразява къщи или по-скоро постройки, панелени блокове и сателитни чинии в далечината, предполагам, че вдъхновението за него е дошло от някой от десетките емблематични ромски квартали в страната. Същото се отнася и за музиката.
     Всички недостатъци в невербалната комуникация на Найден Рангелов биват преглътнати, заради изключителните му ораторски умения, неумолимата пламенност и чувството му за хумор, правещи го един от необработените диаманти на малкия екран. Щом долових книжовността в речника на водещия, аз просто нямаше как да узная, че г-н Рангелов произхожда от най-ниското стъпало на обществото и че е прекарал по-голямата част от детството си в домове за деца, лишени от родителска грижа. Той говори с добре премерена ерудиция и лексикалност, нетипични за представителите на ромския етнос. Случва се да допусне по някоя граматическа грешка от сорта на почти неизбежното в съвременния свят на глобализация, „свалени бариери” и „разчупени ледове”, смесване на учтивата и неучтивата форма на обръщение(ту „вие”, ту „ти” и рядко по едно хапливо „бе” накрая на изреченията). А понякога не се церемони и се изкушава да постави ударението не където трябва, защото му е толкова комфортно пред камера, че се чувства като у дома си. Но кой друг водещ в национален ефир употребява следните думи: тунеядец, ченгесарски и мекере, чиято архаичност внася приятен аромат в дома на всеки зрител, забравил за красотата на родния си език? Няма познато лице от малкия екран, което да критикува така експресивно олигархията, съствена от: тиквеници с мозъци колкото аспиринче, полирани като ето това стъкло. И още, представата му за утопия е българският парламент да се превърне в гробище за политически шебеци. Найден Рангелов е усвоил силата на думите до такава степен, че умее да наранява с тях, което невинаги му носи дивиденти, но пък от друга страна, може би точно това се очаква от неговата особа, да бъде водещ, който не си поплюва и с лекота и неубоздан ромски темперамент нарежда и затапва някой различномислещ или властимащ, забавлявайки злорадстващата аудитория. Рангелов е далеч по-умерен, щом му гостува лице от „НФСБ” или „ГОРДА България”. Например при гостуването на Слави Бинев по повод проблемите с интеграцията и солидарността в България, водещият непрекъснато му правеше четки и се похвали, че го познава, още откогато е бил дете и с баща му са набори и това му дава възможността да мисли, че той е достоен негов наследник. Каза още: Четете ми мислите, архонте! Ние с вас сме неразделни! Получавате абонамент за моето предаване! Вие сте единствен по рода си и не сте ничия марионетка! и Аз ви видях децата, те бяха толкова сладки, че ми се прииска да си ги взема! Тези слова биха прозвучали във всяка уста като сардонични подмазвания. Но въпреки своята журналистическа зависимост авторът и водещ на предаването Чшае Шукарие не изневерява на куриозността си и печели любовта и доверието на братята роми. Не е тайна, че той е сред най-известните представители на етноса в публичното пространство и е единственият, цитиращ дословно фейлетоните на Алеко Константинов, интелектуалец със собствено предаване в родния ефир. Псувните пред камера го карат да изглежда груб, но емоционалната незрялост е част от личността му и именно тя го прави уникален. Гарантирам, че ролята на цинизмите в случая е изцяло бихейвиористична, а именно да покажат по забавен начин на зрителите как не бива да се държат и какви думи не бива да изричат, за да бъдат продуктивни и достойни членове на обществото. Но това не значи, че го онивинявам, напротив бих насърчил СЕМ да се задейства, налагайки му нужните санкции, изхождайки най-вече от времето, по което се излъчва предаването Чшае Шукарие, в ранния неделен следобед, време, на което не подхождат остър език, псувни, сексуални намеци и цинизми, типични за стила на Найден Рангелов.
     Крилатата фраза за рисковете, които крие живото предаване важи с пълна сила що се отнася до Чшае Шукарие. Водещият и автор не се съобразява с етичните комуникационни норми, говори каквото, колкото и когато си поиска и се сеща за апаратната чак във финалните минути. Комуникацията със зрителите е недетерминирана, т.е. няма фрагмент от предаването, в който да се знае, че телефонните линии са отворени и зрителите могат да се обаждат, както е редно, а минават цели последователни броеве, лишени от зрителски включвания. А когато Рангелов най-сетне се сеща за зрителите и оповестява темата, по която да се обаждат, повтаряйки отново имената на гостите, които са свободни да адресират, се случва да получи псувни по свой адрес, на които отговаря още по-люто или пък се фокусира прекалено дълго върху зрителите и има неловко мълчание, когато връзката се разпада, или се чака следващите да се включат, правещо предаването монотонно и губещо допълнително от ефирното си време. Отделно цената на разговор рядко се изписва на екрана и ако се появи е за много кратко и с много дребен шрифт. Но това си е проблем като цяло на телевизия „СКАТ”, а не само на предаването Чшае Шукарие.
  Въпреки несъвършенствата си пред камера, Найден Рангелов по мои скромни наблюдения е най-оригиналният, запомним и респектиращ водещ в българския ефир след професор Вучков. Ето защо, ще си позволя да завърша този медиен анализ цитирайки дословно обръщението, което той отправя към драгите зрители накрая на всяко свое предаване: Щастие, радост на семействата, здраве и печелете парички по честен начин от всички етноси в България! Бог да ви помага, бог с вас!

Нагоре