Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05 08:36 - Робството в Рим и цената на робите
Автор: qkatablogara Категория: История   
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05 09:04


 
През последните години на републиката- първи век п.н.е. в Рим имало 600 сенатори, 2000 плутократи, 500000 бедняци и 250 000 роби. Цената на робите зависела от търсенето и предлагането на пазара, но се обръщало внимание най-вече на три фактора- възраст, пол и способностите на роба. Младежът, девойката, лекарят, учителят и краснописецът се продавали много над пазарната цена на зрелия способен да върши само груба физическа работа роб, който тогава сигурно струвал приблизително колкото да си купиш един смартфон в днешни дни

Законът считал робите са неодушевени предмети или безлична вещ- res. Господарят можел да бие робите си с бич, да ги хвърли в затвора, да ги продава и убива без да носи никаква отговорност пред никого. Главният източник за набавяне на роби била войната. Щом мъжете, жените и децата били поробени, наред с другата плячка, били продавани на пазарите за роби на добра цена от доставчиците на роби. Приходите от продажбата на роби били едно от най-важните пера в държавния бюджет.


Търговията с роби била толкова повсеместна, че дори най-образованите интелектуалци в Рим като Емилий Павел, участвали в нея. Емилий Павел продал над 150 000 епирци в робство след унищожението на македонската държава. Цицерон също бил замесен в продажбата на роби. Цезар и Марий продали на свой ред между 50 000 и 150 000 роби.

Някои свободни римляни също били превръщани в роби от разбойници като пирати или избягали от господарите си роби, които безчинствали по планините и пътищата. Други граждани били превръщани в роби заради дълговете си. Робовъдството подобно на скотовъдството
било широко прието в именията в Рим.

Ако искал, господарят можел да се освободи от робите си без особени юридически формалности. Тогава робите вече се считали не за свободни, а за освободени, за да се знае, че някога преди са били роби. Фактът, че само господарят имал правото над живота и свободата на робите си, направил държавния апарат безсилен спрямо съдбите на 250 000 души вътре в самия Рим, поверявайки ги единствено на волята на господарите им. Така един собственик на много роби би бил опасност за цялата държава, ако ги въоръжел и предизвиквал смутове и промени в резултатите от изборите с тяхна помощ. Така веднъж Сула освободил 10 000 роби, за да ги превърне в побойници и опора на диктатурата му.

В своите комедии Плавт ни дава няколко типа като образци за градските роби, които уж били по-мирни от полските. Лукави, зли, безсъвестни, без радост, без надежда, алчни, лъжливи и злосторни. Робите работили по цял ден, оковани във вериги, а нощем били прибирани в тесни помещения като животни.

Незачитането на човешкия живот в рим започнало при утвърждаването на робството, а вече кулминацията му се изразявала в гладиаторските зрелища, превърнали се в най-естетическото удоволствие за по-голямата част от римския елит. Без чувство за състрадание, което да спои и уедини жителите на Рим,обществото упаднало съвсем и било просто въпрос на време да спре да съществува напълно.

използвана литература:
 откъс от книгата Дикаторите на Костас Варналис

Вие подкрепяте ли робството в историята и в съвременността? Имали ли сте робски преживявания? Мислите ли, че състраданието е главната обществена ценност? Ако да, можете да направите скромно дарение за мен за още подобни постове Pay Pal- trajnetahuma@gmail.com






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 24332
Постинги: 31
Коментари: 15
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930