Постинг
30.03.2019 16:43 -
Могат ли да мислят животните?
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 1462 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2019 19:20
Прочетен: 1462 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.11.2019 19:20
откъс от есето на Даниел Денет Съзнанието на животните
В романа си Моби Дик Херман Мелвил задава някои чудесни въпроси за това, какво е да си кашалот. Очите на този зъбат кит се намират на двете противоположни страни на огромен корпус- „предната част на главата на спермацетовия кит”, както Мелвил паметно отбелязва: „лицето на спермацетовия кит е една мъртва, сляпа стена без какъвто и да е орган или издатък”(глава 76). Както Мелвил пише: „И така, китът, вижда една отделна картина на тази страна, и друга различна на онази страна; докато цялото междинно пространство сигурно трябва да бъде в дълбока тъмнина и небитие за него”(глава 74).
При все това всеки знае от опит, че макар и да може да обхване с един поглед най-разнородни неща, съвсем невъзможно е да може да разгледа внимателно и напълно в едно и също време два отделни предмета, няма значение малки ли са, или големи, дори ако са непосредствено един до друг. Но разделите ли тези два предмета и обкръжите ли всеки от тях с тъмен кръг, то ако поискате да видите единия така, че да го запомните, другият ще бъде напълно изключен от съзнанието ви през това време. А какво става в такъв случай при кита? При него и двете очи могат наистина да действат едновременно, но дали мозъкът му е толкова по-възприемчив, по-съобразителен и по-изтънчен от човешкия, за да може едновременно да разглежда две отделни гледки- едната от едната му страна, другата от съвсем противоположна посока?
Мелвил стига до внушението, че „крайно неуверените движения”, проявени от някои китове, когато са „обкръжени от три-четири лодки” може и да произлизат „от безпомощното объркване на волята, в което изпадат, поради разделеното и диаметрално противоположно виждане”(глава 74). Тези необикновени „крайно неуверени движения” не би ли могло да бъдат по-скоро опита на кита да не престава да поддържа визуална диря на обръщащите посоката си лодки? Много птици, които също „страдат” от това да имат очи на двете противоположни страни на главите си, постигат „биноколярно”(направено за двете очи) възприятие в дълбочина посредством клатене на главите им напред-назад, давайки на техните мозъци две незначително различни една от друга гледки, позволяващи на сравнителното движение на паралакса да им даде приблизително същото осведомяване за дълбочина, което получаваме наведнъж от двете наши очи и техните застъпващи се полезрения.
Мелвил допуска, че каквото и да е да си кит, то то е подобно на човешкото съзнание в едно отношение: има единствен шеф в длъжност, „Аз-ът” или „Егото”, който А) разпределя своя взор по свръхчовешки начин над коренно различни сценарии или Б) по напълно сходен с човешкия начин се отмества ту напред, ту назад между две съперничещи си перспективи. Но има ли вероятност да ни очакват дори още по-радикални открития за в бъдеще? Китовете не са единствените животни, чиито очи имат отделни визуални полета с малко или почти никакво застъпване; зайците са още един такъв вид. При зайците няма междуочно прехвърляне при научаване на нещо ново. Например, ако обучите някой заек, че определена фигура е източник на опасност чрез демонстрации, които предпазливо са направени поверителни само за лявото му око, заекът няма да покаже каквото и да било познание за формата, никакво, свързано със страх или готовност за побягване поведение, когато заплашителният образ е представен пред дясното му око. Когато се питаме, какво е да бъдеш заек, изглежда, че най-малкото трябва да поставим индекс хералдически благоприятен(от дясната страна) или греховно злокобен(от лявата) на въпроса ни, с цел да го направим добре формулиран.
*****************
Хареса ли ви откъса?
Ако искате да ви пратя целия текст можете да ми пишете. Приемам дарения по Paypal- trajentahuma@gmail.com
В романа си Моби Дик Херман Мелвил задава някои чудесни въпроси за това, какво е да си кашалот. Очите на този зъбат кит се намират на двете противоположни страни на огромен корпус- „предната част на главата на спермацетовия кит”, както Мелвил паметно отбелязва: „лицето на спермацетовия кит е една мъртва, сляпа стена без какъвто и да е орган или издатък”(глава 76). Както Мелвил пише: „И така, китът, вижда една отделна картина на тази страна, и друга различна на онази страна; докато цялото междинно пространство сигурно трябва да бъде в дълбока тъмнина и небитие за него”(глава 74).
При все това всеки знае от опит, че макар и да може да обхване с един поглед най-разнородни неща, съвсем невъзможно е да може да разгледа внимателно и напълно в едно и също време два отделни предмета, няма значение малки ли са, или големи, дори ако са непосредствено един до друг. Но разделите ли тези два предмета и обкръжите ли всеки от тях с тъмен кръг, то ако поискате да видите единия така, че да го запомните, другият ще бъде напълно изключен от съзнанието ви през това време. А какво става в такъв случай при кита? При него и двете очи могат наистина да действат едновременно, но дали мозъкът му е толкова по-възприемчив, по-съобразителен и по-изтънчен от човешкия, за да може едновременно да разглежда две отделни гледки- едната от едната му страна, другата от съвсем противоположна посока?
Мелвил стига до внушението, че „крайно неуверените движения”, проявени от някои китове, когато са „обкръжени от три-четири лодки” може и да произлизат „от безпомощното объркване на волята, в което изпадат, поради разделеното и диаметрално противоположно виждане”(глава 74). Тези необикновени „крайно неуверени движения” не би ли могло да бъдат по-скоро опита на кита да не престава да поддържа визуална диря на обръщащите посоката си лодки? Много птици, които също „страдат” от това да имат очи на двете противоположни страни на главите си, постигат „биноколярно”(направено за двете очи) възприятие в дълбочина посредством клатене на главите им напред-назад, давайки на техните мозъци две незначително различни една от друга гледки, позволяващи на сравнителното движение на паралакса да им даде приблизително същото осведомяване за дълбочина, което получаваме наведнъж от двете наши очи и техните застъпващи се полезрения.
Мелвил допуска, че каквото и да е да си кит, то то е подобно на човешкото съзнание в едно отношение: има единствен шеф в длъжност, „Аз-ът” или „Егото”, който А) разпределя своя взор по свръхчовешки начин над коренно различни сценарии или Б) по напълно сходен с човешкия начин се отмества ту напред, ту назад между две съперничещи си перспективи. Но има ли вероятност да ни очакват дори още по-радикални открития за в бъдеще? Китовете не са единствените животни, чиито очи имат отделни визуални полета с малко или почти никакво застъпване; зайците са още един такъв вид. При зайците няма междуочно прехвърляне при научаване на нещо ново. Например, ако обучите някой заек, че определена фигура е източник на опасност чрез демонстрации, които предпазливо са направени поверителни само за лявото му око, заекът няма да покаже каквото и да било познание за формата, никакво, свързано със страх или готовност за побягване поведение, когато заплашителният образ е представен пред дясното му око. Когато се питаме, какво е да бъдеш заек, изглежда, че най-малкото трябва да поставим индекс хералдически благоприятен(от дясната страна) или греховно злокобен(от лявата) на въпроса ни, с цел да го направим добре формулиран.
*****************
Хареса ли ви откъса?
Ако искате да ви пратя целия текст можете да ми пишете. Приемам дарения по Paypal- trajentahuma@gmail.com
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
