Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 08:31 - История на киното, рекламите и киното като бизнес
Автор: qkatablogara Категория: История   
Прочетен: 751 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Първото кино е открито на 28.12.1895г в Париж, в подземието на Grand Cafй. Прожекциите там продължавали средно по 20 минути и са се презентирали през почивните дни. То пожънва моментален успех без да бъде рекламирано. И още с началото на другата година във Франция се отваря втори киносалон в град Лион. Идните месеци последвали откривания на кинозали извън страната (Лондон, Брюксел, Виена, Берлин и из САЩ).
  Отначало кинопрожекциите били лишени от дълбока цел и смисъл, и представлявали изобразяване на пейзажи или кратки общочовешки явления, които да носят естетическа наслада. Но след като си с театъра, киното се утвърждава като най- еволюира и скъсва връзките прагматичното изкуство до наши дни, изживявайки съдбата предречена му от Ленин. Бидейки такова, то несъмнено би се нуждало от помощта на рекламата, за да е още по-близо до хората.
   В България за това се погрижват списанията: Кино-прегледъ, Кино-звезда и Киноискуство, което често се бърка с основаното 1946г  Кино, поради смените на заглавието му през годините. И чиито реклами предстои да анализирам.
  В списанието Киноискуство взимат връх рекламите на филми, филмови промоции и кинематографическите известия. Рядко се срещат такива, които не са на кино тематика и ако има, те са отправени към тогавашния елит, защото разгласяват сладкарници, ресторанти, издателства, печатници и др. Всичките реклами са под текстова форма, сбити и неоригинални. Ако се рекламират филми, актьорите в главните роли биват хвалени до немайкъде, кината залагат на промоции от типа на билети за два филма на цената на един, а ако има международен  кинематографичен конгрес (както в броевете, които разгледах) се поставя ударение върху българското участие. Имената на актьорите, филмите и кинозалите са уголемени, за да се привлече отведнъж вниманието на читателя. Рекламните апели са наивни и в днешно време биха прозвучали пошло и помпозно, бидейки проводници на „магията на киното”. Най-често срещаните изрази са: феерично, пъстро, великолепно, грандиозно и др.
   С помощта на киното, човек едновременно  може да избяга от действителността или обратното, да открие същността на предметиката, която среща в ежедневието си, да се замисли над живота си и над това, дали си заслужава, да бяга от него. Но криволиченето из фикции и реалност е невъзможно да продължава дълго, и криволичещият често губи баланса между двете.
   Логично е, че преобладаващите в списанието реклами са филмовите, ето защо първо ще се спра на тях.
   Двете парижки безделничета е представен като „многошумен филм”, който наскоро предстои да  бъде прожектиран в града. И чийто сюжет е по романа на Пиер Декурсел, печатан като подлистник на вестник Утро. При конкретния случай рекламистите залагат на вече позната на аудиторията история, която да събуди любопитството у зрителя, как ли би изглеждала тя на голям екран. Фантазията на четеца не може да надмине истинската постановка, отговаряща напълно на романа, тази, която е дал режисьора при филмиране на тоя роман.
 Долорес (испанска кръв) е описан като най-сполучливата екранизация на борба с бикове в Испания и е с участието на Присцила Деян, позната на таргетната група от филма Девицата на Станмбул. Сега актрисата може да бъде видяна и в не съвсем девическа светлина.

  Някои филми, обаче не са достатъчно(ако не изобщо) известени, като например Девицата Фроса , за който пише, че действащите лица ще бъдат съобщени допълнително, което е  свидетелство за непрофесионализъм от страна на рекламистите. За други пък има цели статии, обрисуващи актьорската игра и музиката към филмите като: Една нощ в рая ,  Жената , мъжът и приятелката  и Бохеми по операта на Пучини. Техните промоции са „много наскоро”, те са  „най-нови” и „духовити”, но въпреки това цените им са обикновени. А необикновен филм на обикновена цена е мечтата на прагматичната и недотам критична публика.
 Приключенията на Гйоста Берлинг е филм по роман, получил Нобелова премия и любопитното в случая е, че се състои от две серии, но кино Едисонъ, предлага опцията да бъде видян наведнъж  „при цени обикновени”.
 Изненадващо или не, в края на двайсетте у нас, преобладават ориенталските филми: Под звездите на арабското небе, Тайната на замъка Зенда, Орлицата на Ливан, всичките рекламирани по един и същ начин като „големи” и „хубави”.
 При рекламата на Ординареца  с Наталия Кованко открих единственото възрастово ограничение, което забранява на лица от 5 до 15 годишна възраст да гледат филма. Следователно, едно четири-годишно дете би могло без проблем да се полюбува на прожекциите.
 Царицата на Саба е ласкаво обявен като киноспектакъл, който ще бъде „сюрпирз за сезона”. Натъртва се на това , че сценичните костюми на царицата са най-скъпите в историята на тогавашното кино. А в руския филм Бурята, украсен с по два удивителни знака от вскяка страна участвува и българският артист Борис Кюстендилски.
 Не е за пренебрегване фактът, че членовете на клуб Кинолюбители се ползват с привилегии и могат да получават билети на по-ниски цени за някои от прожекциите, което считам като фантомен апел къмто присъединяване на читателите към съответния клуб.
От всичките рекламирани филми в броя, известен ми беше само На фронта на Чарли Чаплин, някои от другите бях чувал, но не и гледал.
 Изданието помества също известие за Международния кинематографичен конгрес от 27.10.1927г в град Париж с информация за темите, които ще бъдат разгледани по време на него и няколко думи относно българската делегация, която ще се яви там. А специално за читателите същността на конгреса е описана в 15 пункта.
 Рекламирани са още печатници, книжарници и други стожери на тогавашното изкуство. Например, вестник Нашето кино, печатниците  Алфа , Зора и книжарницата Модерно Изкуство.
 Място в списанието намират и реклами на духовна тематика. Църква предлага услугите си , за да осигури „духовна забава за благочестиви деца” срещу немалка цена. Отправилите призива към своите „духовни братя и сестри” със сигурност понастоящем са в рая.  Подобни подкани е невъзможно да срещнем по страниците на днешната „осквернена” преса, което не е учудващо, ако се има предвид , че с времето всяка религия се уталага. И след изчезналия морал сред съвременното консуматорско общество, пълно с вярващи, които ходят на църква максимум два пъти годишно, и то, не от лични подбуди , Християнството има опасност да изчезне напълно. Под предлог , че не толерира научния прогрес и модерното развитие на света. За да бъде заменено от друг вид догми и идолопоклонничества, защото евентуалното отдаване на атеизма не би продължило дълго, с оглед на това, че ще породи нихилизъм, депресии, зачестяване на болните от различни видове психически заболявания и скок на самоубийствата.
 Около тогавашните великденски  празници биват отпечатвани и реклами на заведения, в които са оповестени специалните им празнични цени. Например, сладкарница Малина предлага нови деликатеси и въвежда промоции по случай Великден , известявайки за това почитаемата си клиентела. А самият великденски брой се обещава да излезе с празнична рекламна притурка.
 В статиите на които попаднах, киното е представено като велик художник, откриващ чертите и душите на актьорите. Истинско изкуство, което преодолява всякога пороците като ги осмива и представя целия живот под всичките му форми и перспективи, поднасяйки, както естетическа наслада и духовна такава. И за което винаги ще се говори.
 Според мен киното ,особено днес, е и изкуството, изискващо най-големи средства, защото всеки може да вземе четка и боички, или лист и химикалка , но камерата и прожекторите не попадат в случайни ръце. И докато гениалните режисьори из Европа се молят за субсидии, Холивуд и Боливуд бълват хиляди филми годишно, повечето от които са на вълна 3
D или клиширан реализъм. И ето че възниква въпроса, дали комерсиалното и добре финансирано изкуство, пълно с ненужно много специални ефекти,  си струва времето и парите ни, което всеки индивидуално ще прецени за себе си. Но винаги взависимост от епохите киното или театъра са се развивали с темпото на съвременниците им, карайки ги да се вживеят в тях. Затова ако сега наблюдавам първия киноспектакъл, няма да ми бъде интересно, ала днешните блокбъстъри  биха ме оставили възхитен часове след като вече съм напуснал киносалона, което е свидетелство за още действащата магия на киното.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 17857
Постинги: 26
Коментари: 12
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031