Идеологът на Чешката реформация Ян Хус е осъден като еретик на смърт чрез изгаряне на клада през 1415г. Той произнася тези знаменити слова на кладата, когато една случайно попаднала на екзекуционното зрелище старица се приближава до лумналия бързо огън и хвърля сноп пръчки в него като смята, че по този начин нейните грехове ще бъдат опростени. Дори тогава Хус, посветил живота си в защита на бедните и простодушни хора, запазва самообладание, възхвалявайки наивността на бабата и всички единомислещи, произнасяйки: О, свещена простота!

Твърди се, че неговата смърт отприщва военния конфликт между 1419 и 1434 г, станал известен като Хусистки войни, които са първият европейски конфликт, по времето на който се е използвало масово огнестрелно оръжие.

Привързаният на стълб реформатор Ян получава последно предложение от придружаващ го в предсмъртните му часове кардинал да се покае и отрече веднъж завинаги от учението си, на което той отвръща по този начин:  Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми.“

Сетне кладата бива запалена и бабичката я подклажда още повече със своята простота. Последните думи на Хус се превъщат в девиз, подобно на предсмъртното слово на осъдения на смърт в Тексас през 1977г Гари Гилмор- Just do it!/Просто го направете!- което вдъхновява рекламната кампания и слогана на Nike със същото име. Това мое наблюдение доказва, че с хода на времето осъдените на смърт са станали все по-прозаични и по-прями от предишните епохи, когато все още са господствали: поезията, суеверията, митологиите, помпозността и куртоазията. Може би затова вече смъртното наказание в повечето части от света е отменено, тъй като обречените да умрат не изричат нищо оригинално, цветущо и запомнящо се дори на финала на живота си.