Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12 15:30 - Слушането в комуникацията и защо е важно да слушаме
Автор: qkatablogara Категория: История   
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12 15:32


Слушането и значението му в процеса на комуникация Цената на неефективното слушане





Древната мъдрост гласи: Ако не умееш да говориш, научи се да слушаш и въпреки че няма точно и пълно определение на това, що е успешна комуникация, според мен, без ефективно слушване от двете страни, но най-вече от тази на реципиента на съобщението, междуличностната комуникация лице в лице, телефонно опосредстваната и компютърно опосредстваната с микрофон биха претърпели провал. Така че, е препоръчително преди някой да започне, да води диалог с някого, освен да бъде съгласен, да разговаря, да се е научил и подготвил да изслушва. Неслучайно природата е дарила човек с две уши и една уста, разчитайки на това, че той сам ще стигне до извода, че е по-важно да се слуша, отколкото да се говори. Родителите също постоянно подканват децата си още от най-крехка възраст да слушат, защото ако бъдат непослушни е сигурно, че ще последва заслужено наказание и така малките израстват с представата, че слушането би им спестило тревоги за в бъдеще.
   Множество от проблемите, които възникват в процеса на общуване са свързани с лошите навици на повечето хора относно слушането и склонността им да смятат, че техните две здрави уши и обстановка, лишена от натрапчиви странични шумове са достатъчните условия, необходими им, за да слушат ефективно. Тази идея е почти толкова абсурдна, колкото мисълта, че след като някой има очи и се радва на добро зрение, то той автоматично ще може да чете, без да се е учил на това. Объркванията по темата се дължат
главно на лексиката на глаголите слушам и чувам, които често биват определяни като синоними в ежедневието ни. От научна гледна точка, обаче, двата термина слушане и чуване се отнасят до две различни понятия. Чуването е сложният неврологичен процес, отнасящ се до успешното възприемане и декодиране на заобикалящите ни звукови вибрации и е сред ключовите фактори, необходими за нашето оцеляване и ориентиране в средата, в която се намираме. А слушането е психологическият процес, свързан с разбирането, разпознаването и акуратното интерпретиране на вече чутото и без него реципрочните комуникационни цели при общуване лице в лице или по алтернативен, изискващ слух, начин биха били неосъществими. Двата процеса не са идентични, но са взаимосвързани, защото за да се слуша, е необходимо да се чува, въпреки че чуването само по себе си не предполага слушане.
    Логично е, всяко лице, имащо намерение да бъде комуникатор в процеса на цивилизовано общуване да желае, да бъде изслушано от събеседниците си или поне да му бъде обърнато внимание, но далеч не всеки събеседник би желал да се вслушва в изреченото и би благоволил да дари с вниманието си комуникатора, защото за това се
изискват умения като: съобразителност, умисъл, търпение и концентрация. Препятствията пред дейното слушане са многобройни, но е възможно да се сведат до две големи категории- вътрешни и външни дразнители. Вътрешните могат да се изразят като: особености в характера, например темпераментен и арогантен човек, нетолерантен към нови идеи, който повече говори, отколкото слуша, знае само своето и няма желание да чува излагането на други гледни точки освен тези, които не са в разрез с неговия светоглед; в липса на добри обноски и умения в общуването или пък в генетично заболяване от сорта на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или аутизъм. Външните варират от: неблагоприятна за комуникация обстановка, два или повече едновременни източника на слухова информация, разсейващ комуникатор, хаотично предаване на съобщението, събеседник, който среща трудности при изразяването, поради притеснение или говорен дефект, или пък обратното служи си често с маниеризми; странен акцент, непознат диалект, задействани емоционални нагласи и неподходящо време.
     Ефективното слушане предизвиква уважение и симпатия у събеседника и на него се дължи събирането на пълна и полезна информация, необходима при рекапитулация на чутото, състоящата се от изложените аргументи, потребностите и желанията на комуникационния партньор. Слушането с разбиране се състои от следните три съставни елемента: одобрение на събеседника, самоодобрение и последния най-висш, наречен емпатия. Одобрението в комуникацията надхвърля границите на съгласието, то се разкрива в готовността за слушане, подплатено с положително оценяване на метода за излагане на новата слухова информация, избран от комуникатора и безвъзвратно възприемане на изложените от него аргументи плюс следване на логиката им. Самоодобрението е реалистичното отношение към самия себе си и готовността за допускане на реплики и неочаквани факти, които без неговото наличие биха довели до изгубване на самообладание и интерес към понататъшно участие в осмислянето на приетата слухова информация. То е рядкост при представителите на средиземноморските и южноамериканските култури и прекалено изявено в северните страни, както и сред индианците. А емпатията е нужна за съпричастието към събеседника и съпреживяването на чувствата му, така че той да бъде окуражен от невербалната обратна връзка. Човешките уши принципно са две и ако едното долавя смисъла, а другото емоцията на говорещия, може да се стигне до заключението, че,образно казано, хората, лишени от възможността да емпатизират, чуват само с едното ухо. Невербалните удостоверения за ефективно слушане са по-важни от вербалните, понеже вербалните понякога могат да бъдат категоризирани като утвърдителни междуметия и метамаркери(неотменима част от активното рефлексивно слушане) от сорта на Да, зная как се чувстате и Напълно ви разбирам... или просто лъжи от учтивост. Невербалните сигнали също могат да се подправят, но това изисква много по-големи усилия и вроден актьорски талант, за да бъде убедително. Рефлексивното слушане представлява предаването на отношение и позиция спрямо чутото, то е необходимо при изяснения, изказвания или възражения по темата, перифразиране и резюмиране на получената информация, и не на последно място по важност, отразяване на чувствата на говорещия и даване на съвети, стига да е уместно. За този вид слушане са нужни значителни комуникативни  умения. С негова помощ се осигурява обективната обратна връзка с партньора в общуването, която пък служи за контрол на точността на възприеманата реч. Рефлексивното слушане е от активен вид и мисията му е да улесни имащия думата, уверявайки го, че в съобщението му е вникнато и няма нужда да разшифрова допълнително вложените в него смисъл, подтекст и намерения. Рефлексивните прийоми(изясняване, възражения, изказвания по темата, перифразиране, отразяване на чувствата, съвети и резюмиране) често се прилагат в съчетания. Изясняването е обръщение към говорещия за уточняване на смисъла на казаното. Активният събеседнически интерес и скритата забележка, съдържащи се в подобна слушателска реакция, дават увереност на говорещия, че е слушан с внимание, но има още какво да разясни и е длъжен да направи формулировката на мислите си по-прозрачна, ако иска да запази интереса към себе си и общуването да продължи, да тече гладко и за двете страни. Възраженията и изказванията по темата, ако са отправени културно и навременно и имат градивен характер, а не са пошли  и хапливи, могат да бъдат възприети от комуникатора като червена лампа, изискваща от него внимание, преосмисляне на казаното, промяна на изразните средства и са в състояние дори да го доведат до прозрението, че е допуснал грешка като общувайки, нещо съществено му е убягнало от ума. В противен случай обаче, те биха били признак на слушане със съревнование, вид слушане, което, както името му загатва, не влиза в разбирането за хармоничното и ефективно протичане на комуникационен процес. Перифразирането означава предаване на чутото с други думи. То изисква и доза креативност освен избиране на правилния момент. Преди да прибегне до него, слушателят трябва да е сигурен в това, че е разбрал казаното, иначе би изпаднал в конфузна ситуация и има вероятност да обиди говорилия със своята некомпетентна намеса. Когато в един разговор се перифразира предадената от комуникатора информация, не само се уточнява смисъла й, а събедникът успява да застане мислено на позицията на диалоговия си партньор. Отразяването на чувствата поставя ударението по-скоро върху личността на говорещия и върху емоционалното му състояние, отколкото върху съдържанието на речта му. То позволява по-хубаво вникване в цялостната му позиция по темата на разговор, изразяваща се отвъд думите, но допълваща смисъла на казаното. Благодарение на това „емоционално огледало” говорещият има възможност да свери обратите в чувствата си и да предприеме мерки, дали е подходящо за развитието на комуникацията да остане в това си състояние или не, нещо, което трудно би преценил сам, поради задействаните емоционални нагласи, замъглили трезвата му преценка за моментните му поведение и чувства. Резюмирането е извличане на изводи и обобщаване на основните идеи и чувства на комуникатора. То е препоръчително за продължителни корпоративни беседи и помага да се съединят фрагментите на разговора в смислово единство като дава увереност на всеки от събеседниците, че съобщението му е било разбрано правилно от ответната страна, т.е. било е прокарано подходящо. Резюмирането е винаги от полза в ситуации, свързани с регулиране на разногласия и неосн
oвателни претенции, предотвратяване на конфликти и решаване на възникнали проблеми, за да резюмираме голяма и важна информация качествено, често е необходимо освен да слушаме, да си водим записки. Даването на съвети е нож с две остриета, защото има вероятност или да ни качи на пиедестал в очите на събеседника, възприел ни като ефективно слушащи лидери, до които той винаги ще се допитва и с които често ще се съобразява, или обратното, със съвет можем да обидим комуникационния си партньор, ако не сме в достатъчно близки отношения с него или той е хиперчувствителен и дори да сме го слушали подобаващо би останал с впечатлението, че изобщо не сме, щом му даваме такъв лош съвет. Хубаво е първо да сме убедени в ефикасността на съвета, който се готвим да дадем и да познаваме характера на лицето, което ще посъветваме и преди да го направим, задължително да попитаме Искаш ли съвет? Човек би останал изненадан от това, колко много хора в днешно време отказват съвет. Съветите не са добре дошли в някои сфери на общуване, като например в тези на професионалното, публичното и научното, където дистанцията е запазаена, но биха могли да изиграят ключова роля в успешната комуникация в личната сфера на общуване, в семейния или социалния кръг. Съветът има най-голяма сила при междуличностното общуване лице в лице, в този си вариант е по-авторитетен, отколкото когато е компютърно или телефонно опосредстван. Фокусирах се върху рефлексивните прийоми, защото именно те са вербалните свидетелства за това, дали комуникационните партньори ни слушат или не и обратното.
 
  Нерефлексивното слушане може да бъде активно или пасивно, но и в двата случая запазва основния си принцип да не се намесва в съдържанието на речта, а само да я поощрява с одобрителна или индиферентна слушателска подкрепа. При активното нерефлексивно слушане важи принципът Мълчанието е знак за съгласие. А при нерефлексивното пасивно слушане, информацията минава през едното ухо и излиза през другото и мълчанието е пропито с неразбиране и срам от неговото евентуално признаване. Когато искаме да откроим двата типа слушане и да отгатнем по кой от двата начина сме слушани , е най-удачно винаги да обръщаме внимание основно на невербалната комуникация на партньора, защото тя най-рядко може да бъде преправена убедително с умисъл, но понякога, разбира се, и това се случва, понеже като цяло сферата на комуникациите е доста несигурно поприще в сравнение с останалите човешки дейности. Липса на зрителен контакт от страна на слушателя, неподходящата му поза, издаваща досада, разсеяност и самовглабеност, мимики, отразяващи: недоумение, притеснение, ненавист, мечтателност; прозявки, протягания и други. Всички тези фактори често са присъщи за поведението на събеседник, който не слуша, но невинаги, понякога могат да бъдат изиграни от участник в комуникацията, който желае да изглежда незаинтересован, разсеян или твърде готин и независим, за да се приобщава и да защитава позицията си в разговора, когато всъщност слуша съвсем внимателно всичко, което се споменава и би съумял да го анализира с лекота.
    Ефективното слушане означава не просто да слушаш, а да отгатваш какво се казва между редовете и да долавяш полуизказаните и неизказаните мисли и чувства на адресанта.
Изградената представа сред обществото, че по-умните хора са по-добри слушатели и солидният умствен багаж облекчава процеса на слушане като автоматично го прави ефективно, няма нищо общо с реалността. Даже напротив, повечето интелигентни хора са с голямо самочувствие относно качествата си на слушатели и това им изиграва лоша шега, защото не ги упражняват, а ги приемат като природна даденост. Не ми се ще да намесвам професор Юлиян Вучков и в тази академична тема, но той с медийното си поведение ми доказва, че като цяло е неефективен слушател. А на другия полюс са индианските деца, които са далеч от образовани по нашите стандарти, но пък за сметка на това слушат по-ефективно от дипломирани психотерапевти. Слушането е с приоритет пред другите наши действия в момент на общуване лице в лице и ние трябва да ги прекратим или поне да редуцираме тяхната интензивност не само от учтивост, но и от необходимост, ако имаме стремежа да слушаме ефективно. За съжаление обаче, много хора пренебрегват важността на слушането и жертвите, които то изисква и си мислят, че са усвоили безпроблемно неговия механизъм, когато фактите показват друго. Според анкета, проведена сред студенти- само 12% слушат ефективно през целите лекции, 20% слушат внимателно, но неефективно, т.е. не разбират напълно поетата информация и изпитват трудности при перифразирането и резюмирането й, 25% слушат ефективно в началото, но с течение на времето изгубват концентрацията си, понеже части от лекцията или от учебната среда, ги разсейват и пораждат в умовете им асоциации, които нямат нищо общо с академичната тема, а цели 43% си спомнят някакви лични преживявания, мечтаят си, размишляват върху своите собствени проблеми, умишлено се разсейват сами по всевъзможни начини и дори на моменти се осмеляват да нарушават протичащия хармонично за останалите им колеги учебен процес. Алтернативно изследване в бизнес средите, в което участват 8,000 души, определящи себе си като ефективни слушатели, показава, че средностатистическият представител на извадката слуша с 25% ефикасност. Аналогично изследване в бизнес сферата е още по категорично- само 20% от бизнесмените слушат ефективно. Тези числа са фрапиращи, но жестоката истина е, че много хора губят работата си именно поради неефективно слушане и дори не осъзнават, че това е реалната причина, а търсят вината другаде. Има случаи, в които големи фирми фалират, защото пратениците им не са слушали ефективно и не са си водили изчерпателни записки по време на бизнес преговори, така че да докладват обратно пълната информация. Уви самолетните катастрофи също често се дължат на неефективно слушане в комуникацията между диспечер и пилот. Тъй че, да се констатира, че неефективното слушане понякога води до смърт, няма да е преувеличено.
    Много хора, слушащи неефективно не осъзнават проблемите, които могат да си навлекат по този начин. Според Поул Пенкин слушането е най-слабото звено в процеса на общуване и отнема 45% от времето за комуникация, т.е. на слушащите неефективно им се губи близо половината от времето, предназначено за общуване. А пък между 70 и 80% от времето, което прекарваме в будно състояние биват отделени за слушане. Логично е неефективното слушане да води до частично или цялостно неразбиране, но ако то преобладава в нашето ежедневие, би утежнило и в краен случай дори прекратило отношенията ни със семейството, с любимите хора, с колегите ни и в социалните кръгове. Така, един нагледно незначителен недостатък, който дори не сме отчели, би бил в основата на нашето посрамване, уволнение и социална изолация. Ключовата реплика, която би ни разкрила слушащия неефективно събеседник, е Нека да сменим темата с нея се свидетелства, че той е слушал или селективно или не е имал желание да приема изобщо съобщението. В случай, че комуникационният ни партньор е слушал ефективно и въпреки това е използвал репликата, с цел дефлектиране, то той или се е обидил от казаното преди малко или не харесва курса, който разговорът поема, но и в двата случая е сигурно, че скоро ще спре да слуша окончателно, ако темата остане същата. Друга издайническа фраза е откровената лъжа, с която квази-слушателят се стреми да се изниже: Да, даа всичко разбрах, няма проблем!  В 80% от случаите, колкото повече кима и настоява, че е разбрал и че няма проблем, толкова по-малко е слушал и толкова по-големи затруднения среща в разбирането. Ако беше слушал ефективно, щеше още да мисли над разбраното и да го интерпретира в ума си по различни начини, правейки си лични аналогии и подготвяйки се за реминисценции, а не да скача веднага, въодушевен, че всичко е разбрал. Нека си го признаем, ние хората лъжем постоянно. Алетернативен вариант на неефективно слушане се наблюдава, когато събеседникът рязко променя посоката на разговора самостоятелно, без да отчита, че го е направил, давайки отговори или правейки констатации, които биха се сторили неуместни, на проследилите хода на общуването, т.е. събеседникът се фокусира върху себе си и своите интереси и вълнения, а не върху комуникатора, който иска да обменя конкретната информация с него. Психологическият термин за такъв тип поведение е „монополизиране на разговора”. То е типично за егоцентрични личности, чийто нарцистичен подход към комуникацията им позволява да слушат ефективно, единствено когато тяхната особа бива обсъждана или поне става дума за нещо пряко свързано с нея. Селективното слушане също е вид неефективно слушане и предполагам, че всеки слушател  понякога е играл ролята на негов адвокат, особено когато комуникаторът е говорил твърде бързо и неясно и обстановката не е била предразполагаща към общуване. Но учените са доказали, че човек не може да изговори повече от 175 думи за една минута, но може да чуе между 600 и 800 за същото време, така че е свободен да размишлява достатъчно дълго над казаното в този промеждутък, щом потенциалът му да чува го надхвърля в пъти, т.е. ние имаме възможността да размишляваме до четири пъти над казаното преди постъпването на нова информация. Следователно селективното слушане, не трябва да се превръща в лесно оправдание за белите петна след междуличностната комуникация, най-вече ако тя е била лице в лице. То би било уважително извинение, само в свят, където скоростта на мислене е равна на тази на говорене, а не в нашия. Дефанзивното слушане също спада към неефективното, наблюдава се, когато събеседникът се обижда от постъпващата от речевия партньор информация, приемайки я като атака към личността му и неговите собствени твърдо изградени схващания. Това може да доведе до грубо прекъсване на разговора, неловка ситуация и поставяне на бариери между участниците, които да елиминират перспективите за обратна връзка. Буквалното слушане се случва да бъде и неефективно, когато слушателят игнорира чувствата и невербалната комуникация на диалогичния си партньор, както и при недолавяне на подтекста. Ето и конкретен пример за буквално слушане: Работник отива при шефа си, молейки го да го пусне в болнични, а шефът му му отказва автоматично, защото фирмената политика изисква пълен състав на работното място на този етап, заради голямата конкуренция, а времето за строго определения работнически отпуск още не е настъпило. В момента, в който шефът чува думата „болнични” той игнорира всичко останало, дори чувствата и невербалната комуникация на събеседника, които, може би, наистина, издават неговото лошо здравословно състояние и неработоспособност. Успешният комуникатор е гъвкавият, който не преостановява ефективното си слушане веднага след като чуе някакъв неприятен израз, в противовес с неговите планове и разбирания, а изслушва докрай чуждите такива, подхождайки към тях толерантно дори да не ги приеме на финала. В книгата си Как да печелим приятели и да влияем на другите американският комуникационен специалист Дейл Карнеги пише, че ние всички бихме се радвали на по-голямо уважение сред хората, ако след като сме изслушали внимателно това, което имат да ни казват, не афишираме крайната си противоположна позиция, даже и да имаме такава в ума си, защото партньорите ни в общуването ще останат с впечатлението, че не сме ги изслушали или по-лошото, че сме твърдоглави. За това следващият път преди да кажем на някого Не сте прав нека помислим как бихме се почувствали, ако на нас ни го кажат и да го заместим с Да, и това е така, но аз имах предвид друго... Ако използваме подобни леки конструкции от думи, събеседниците биха ни простили и прекъсването на речта им. Псевдослушането е сред най-убедително маскираните форми на неефективно слушане, защото при него слушателите дават всички знаци на невербално равнище, присъщи за ефективно слушащите лица, т.е. гледат комуникатора в очите, повдигат вежди, усмихват се, когато е удобно, дори дават вид на съгласяващи се. Вариантите псевдослушащите да бъдат разкрити са два, или те да го сторят сами, задавайки въпроси, отнасящи се до вече обявена и разяснена щателно от комуникатора информация, удостоверяващи нему, че не са внимавали достатъчно, или партньорът им в общуването да ги матира, възлагайки им задачата да обобщят чутото като го перифразират. Непрекъсната изява на компетентност, било то реална или илюзорна от страна на слушателя, водеща до прекъсването на говорещия също е признак на неефективно слушане. Например, в онези случаи, когато слушателят постоянно напира да довърши мисълта на речевия си партньор със свои думи. Дори подобни асистенции да бъдат отчетени като успешни от комуникатора, се съмнявам, че биха му направили добро впечатление, особено щом зачестят. Те пораждат алюзии в ума на речевия партньор освен за досетливостта и бързия ум на събеседника му, още за арогантността му, нетърпеливостта му и неетичността му в общуването, плод на липсващото му възпитание, така че минусите надхвърлят плюсовете в случая. Поуката, която можем да си изведем е, че независимо от възрастовата разлика(ако има такава), социалната конюнктура и убедеността ни, че ще съумеем блестящо да довършим речта на диалоговия си партньор преди той сам да го стори, би било по-възпитано от наша страна да се стърпим, пощадявайки даденото му от бога слово. Поне докато му е още по небцето и езика, за да не му паднем в очите. Това ще изисква от наша страна силен самоконтрол и чести упражнени
я по придобиване на маниери в общуването, но усилията несъмнено ще ни се отплатят двойно, по пътя към превръщането ни в идеалните комуникатори, които винаги сме искали да бъдем. Признак на неефективно слушане понякога е и прекаленото фокусиране върху определени детайли от речта на комуникационния партньор, замъгляващи голямата картина или иначе казано общия смисъл на думите му. На мен лично ми се е случвало да бъда прекъсван по средата на общуване от слушатели в най-различни ситуации, само защото съм използвал неподходящ изказ или заради това, че посланието ми е било наситено с паразити, като: „значи”, „смисъл” и „ей такова”. Но и аз не съм светец в това отношение. Онзи ден с баба ми и майка ми обсъждахме дисциплината или липсата на такава в кварталното училище, което аз и майка ми сме завършили в различни епохи. Разисквахме личността на директора от времето, когато моята майка е била ученичка. Тя каза следното за него: Напротив, по негово време беше пълна анархия и си пушихме на воля на двора, а и онзи път, когато... Тогава я прекъснах,изненадвайки се: ПушихМЕ, тоест и ти си пушила, нали твърдеше, че си запалила първата цигара едва като студентка?! След което майка ми се ядоса, а баба ми се засмя. В конкретния образец за неефективно слушане аз си открих две грешки в общуването- първата, че прекъснах разказа на майка си, отказвайки да чуя за „онзи път”, който би ме просветлил, относно това защо докато споменатият директор е бил в длъжност е царяла слободия и втората, че се проявих като нехранимайко и очерних жената, на която дължа живота си, представяйки я като лъжкиня, защото ако веднъж е излъгала за пушенето, се очаква, че и случая, който ще визира след малко, няма да е истински. Трябваше да изслушам това, което има да каже, да си замълча и да запазя разсъжденията за себе си. Дали, наистина, е пушила като ученичка, или е използвала първо лице множествено число, не заради себе си, а само защото колективът е вършил това действие, не беше моя работа и ако не бе прибързаната ми намеса, щях да науча какво се е случило „онзи път” и евентуално да ми стане по-ясно, но вместо това се скарахме и тя отказа да ми го разкрие. Този инцидент в общуването вероятно ще навреди върху отношенията ми с нея за в бъдеще и тя ще стане още по-подозрителна и ще слуша много по-внимателно нещата, които имам да разкавам за студентския си живот, очаквайки сам да се изпусна и търсейки сламка, за която да се хване, навярно ще възкликне: Ахаа, ти каза дурго преди! Следователно и майка ми ще спре да слуша ефективно, а ушите й ще излязат на „лов за детайли”, обръщайки внимание повече на дърветата и кривите им клони, отколкто на хубавата и гъста като цяло гора, за която ще й разправям. Поуката е, че неефективното слушане има опасност да причини домино ефект от поредица неефективни слушания. Ти не слушаш и теб не те слушат. Милиони семейства, колеги и приятели са попаднали в този порочен кръг, от който няма измъкване. Сходни примери за неефективно слушане са моите преживелици във ФЖМК, в частност „9-та стая” след края на почти всеки семестър. Случвало се е да имам объркани или липсващи оценки в системата СУСИ и още преди да посоча предметите и да удостоверя грешката, бивам прекъсван по най-грубия възможен начин с крещене, че сега не е момента, те не са виновни и са безкрайно заети с други канцеларски проблеми, още не съм си платил семестъра, студентската ми книжка е окъсана и нямам всички оценки в нея, нахален съм и всякакви странични неща, обръщащи хода на разговор. Но и аз, вероятно, съм си виновен, донякъде, защото рядко поздравявам при влизането, а направо обявявам какво ме тревожи, което от другата страна може да се отчете като липса на възпитание. Друг вариант за неефективно слушане е така нареченият „синдром на пътниците в автобуса”. Той освен, че се характеризира със саморазкриване, на него нерядко му е присъщо и неефективно слушане, най-вече когато има сериозна възрастова разлика между общуващите. Не всеки би желал да слуша непознат, дори той да е искрен и да излива съкровените си чувства, защото ледът още не е разчупен, а би предпочел да си чете книга, да слуша музика, или да сърфира в интернет и само да се усмихва, да повдига вежди и да дава бутафорни знаци на съгласие по време на цялото пътуване.
  Не възнамерявам ни най-малко да се нарека комуникационен експерт, защото допускам грешки в общуването всеки ден и то най-вече при слушането, така че една курсова работа няма да ми стигне, за да дам всички възможни примери. В повечето от времето слушам престорено, егоистично, неутрално, а понякога и враждебно. Няма разновидност на неефективното слушане, която да не ми е била присъща в даден период от време, но едва този семестър го научих и се надявам и си пожелавам за в бъдеще да слушам  ефективно. Когато имам повече свободно време, несъмнено ще пробвам и да послушам малко усамотен сред природата, както гласи онзи древен индиански обичай, за който разбрах от лекциите, за да открия, дали благодарение на него индианците дължат репутацията си на най-добрите слушатели в света, или това тяхно умение се дължи на културата им като цяло. Защото първата стъпка към ефективното слушане е да започнеш да слушаш себе си и мислите си.


 


http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/kline-listen/kline-listen.pdf

http://www.mindtools.com/CommSkll/ActiveListening.htm

http://www.slideshare.net/Shamalee/effective-listening-and-presenting-presentation


http://usvetspace.com/essay/5174/ineffective-listening/
http://seattlecentral.edu/faculty/baron/Winter_courses/ITP163/listening.htm
http://education.missouri.edu/orgs/mper/fellows/files/Listening%20Strategies.pdf

 





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 5130
Постинги: 17
Коментари: 5
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31