Периодът между двете световни войни бележи значителни промени за Съветска Русия вследствие на Великата октомрвийска революция, чиито цели са да модернизира и направи конкуретноспособна на западните сили  все още „средновековната” държава. Противоречивите надежди за избухването на световна социалистическа революция удрят на камък, когато Й. Сталин поема властта и налага терора си отвъд пределите на Съветския съюз  чрез Коминтерна. Насадените страх и параноя, наред със слепия идеализъм на населението са двигателите на една нова тоталитарна система , обръщаща се срещу ценностите на комунизма и потъпкваща малкото останала демократичност зад кулисите на болшевишката партия, която постоянно увеличава броя на членовете си, без да налага критерии относно тяхната образованост и политическите им възгледи.   В първите дни след завземането на властта Ленин свиква „Временно” правителство, чието първо учредително събрание се състои на 5-ти януари 1918г. Две седмици по-късно с декрет църквата е отделена от държавата и е провъзгласена свобода на вероизповеданията. Едновременно с вътрешното укрепване на страната правителството на Ленин се стреми към  уреждане на международното си положение. Ето защо, се водят преговори за сключване на мир между Съветска Русия и Централните сили. Позицията на Ленин е изгодна за Германия. Той иска да излезе от войната и е готов на значителни териториални отстъпки. Брест-летовският мирен договор е подписан на 3-ти март 1918г и ратифициран на 14-ти. През лятото на същата година настъпва криза в съветско-германските отношения. Причината за нея е атентат срещу посланика на Германия фон Мирбах, извършен от , несъгласни с прекъсването на войната, леви есери. Ленин поднася извиненията си в посолството,оценявайки необходимостта от мир между двете държави. На 10-ти юли 1918г новият режим е легитимиран с приемането на конституцията на РСФСР. В нея са заложени  чудесни принципи останали само на книга. Интервенцията на страните  от Антантата срещу болшевишкия режим започва през март 1918г и продължава до август. Има вълнения във Владивосток, където навлизат  японски войски, към които на 29-ти юни се присъединил и чехословашкият военен корпус поради екзекуцията на Николай Втори и неговото семейство, и в  Задкаспийската област, която за кратко време е овладяна от англисйка войска от Иран. Значителни сили срещу съветската власт успява да събере и вицеадмиралът от руския флот А.В.Колчак. През пролетта на 1919г той разполага с 300-350 хилядна армия, която достига до Казан безпроблемно,защото болшевиките са съсредоточили силите си основно срещу Деникин от юг и  Юден  от север. За командващ при стабилизирането на източния фронт е избран С. Каменев. Създадени са две групи армии- северна и южна, начело на които са Шорик и Фрунзе. На 28-ми април южната група армии започва настъпление срещу левия фланг на Колчак. На 17-ти май при значително превъзходство на червената армия Белебей пада. Така се открива път към град Уфа, който бива превзет на 9-ти юли и сибирската армия на Колчак е застрашена от флангов удар и обкръжение. При създалото се положение държавите от Антантата преустановяват помощта си към Колчак и изтеглят войските си. Това гарантира успеха на кампанията срещу него, завършила с разгрома му и установяването на съветска власт по контролираните от сибирската армия територии. Създава се военно революционен комитет, който осъжда Колчак и министър-председателя Пепеляев на смърт на 6-ти февруари 1920г. През лятото следва разправата с останалите 23-ма членове на правителството на Колчак. Присъдите варират от 10 години до доживотни с принудителен труд, а петима души биват разстреляни.  В края на април 1920г избухва война между РСФСР и Полша. Тя се разглежда като началото на Световната  социалистическа революция, която според болшевиките щяла да завърши с победоносен поход на запад. Войските на М. Тухачевски , страдали от липса на храна и боеприпаси, не се радвали на добро командване,  в резултат на което Полша успява да отстои своята независимост и на 12-ти октомври 1920г е подписан мир. През същата година мирни договори са подписани  с Литва, Финландия и Латвия. Военните операции на червената армия приключват с овладяването  на Севастопол на 16-ти ноември. С това завършва най-критичният за новата власт период от Гражданската война.    През периода 1920-1921г  съветите  налагат режима си в Средна Азия и Задкавказието. По време на Гражданската война болшевиките се освобждават от левите политически организации(меншевеки и есери), които са им съюзници още от 1905г. Руската социалдемократическа работническа партия (меншевеки) прави редица опити да се противопостави на болшевиките по легален път чрез активни политически действия, като вече отправя призиви за прекратяването на Гражданската война. През 1921г пред Върховния революционен трибунал  се гледа дело срещу част от лидерите на меншевеките. След процеса партията практически спира да съществува. Оцелелите лидери и редови членове попадат в създадените и вече функциониращи трудови лагери. Левите есери пък се вливат в РКП.   Революционното движение на украинския атаман Н. Махно известно като махновци бива реорганизирано в редовите подразделения на червената армия по нареждане на Фрунзе. Така то приключва съществуването си.   В годините на Гражданската война съветското правителство предприема извънредни мерки, влезли в историята като „военен комунизъм”- положение, целящо задоволяване нуждите на армията. Едновременно с това тоталната идеологизация и разрастването на партията, както и стремежът да се премахнат парите, говорят за опита на болшевките, да въведат комунизъм в чист вид, за който е необходим преход в различните етапи на социализма. Освен укрепването на армията друг проблем, минаващ на преден план през периода на военния комунизъм, е намирането на изход от глада в градовете. Първите ходове на правителството са централизация на промишлеността и премахване на чуждия капитал.  Безспорно политиката на военния комунизъм се отразява най-тежко върху руското село, длъжно да изхранва армията и градовете. Губерните производителки на зърнени храни и фураж подлежат на отчуждение в полза на държавата. За изземването са създадени доброволни отряди и са наложени санкции за селяните, непредаващи им определеното количество хранителни запаси. Тяхното имущество бива отнето, а те предадени на съд. Грабителството е с огромни мащаби и предизвиква масово недоволство от страна на селяните. В отговор на това, на осмия конгрес на РКП  се гласува резолюция „За отношението към средните селяни”. Вината за критичното състояние, в което се намира страната, се вменява на богатите фермери, наричани кулаци.   Тоталната идеологизация на обществото се проявява в организираните през периода на военния комунизъм съботници. Първият от тях  се състои на 12-ти април 1919г. В края на годината е обнародван и декрет за всеобща трудова повинност, свързана най-вече с работа в селското стопанство и в полза на инфраструктурата. Създадени са две трудови армии и лагери за принудителен труд (ГУЛАГ) във всеки губернски град. Поради високата инфлация се налага възнагражденията на работниците да се изплащат в натура. Не след дълго държавата изпада в хиперинфлация. Профсъюзното движение бива прекъснато. Стачките вече са обявени за незаконни. Политиката на военния комунизъм претърпява провал. Организирано е масово селско движение срещу доброволните отряди, оглавявано от А. С. Антонов, което остава в историята като антоновщина. Ликвидирането му е поверено на М. Тухачевски. Въстанието е потушено за по-малко от две седмици. Това принуждава Антонов  да премине към партизански действия до 24-ти юни 1922 г, когато умира в сражение. Следва вълнение в Тюменската губерня. Въстаниците издигат като своя програма селското народовластие. Сформирани са Тоболска и Сибирска народни армии, разгромени през май 1921г. Неподчинение изразяват и матросите от Балтийския флот, които настояват за свобода на словото и политическа свобода на работническите, анархистките и  други партии. На 7-ми срещу 8-ми март частите на червената армия претърпяват поражение от добре обучените матроси, но след сериозна артилерийска подготовка силите на Тухачевски потушават бунта.   През периода 1917-1923г  числеността на болшевишката партия нараства до 585 000 души, от които повечето са слабо образовани. Те са оформени като партийни служители по времето на военния комунизъм и продължават да следват неговите методи с години напред.   В началото на 1921г Ленин се убеждава, че недоволството на населението не може да бъде преодоляно само с военни мерки и на десетия конгрес на РКП (8-16-ти март 1921г) е провъзгласена „Нова икономическа политика”(НЕП). Предвижда се специална клауза за селяните, увеличаващи обработваемата си земя. Те или плащат по-малко данъци, или в определени случаи са освободени от такива. Разрешена е свободна търговия в рамките на местния стопански оборот. Следват декрети за създаването на потребителски кооперации и официалното разрешаване на дребната търговия със селскостопански продукти и промишлени изделия. Държавните предприята преминават на стопанска сметка и заплатите се изплащат на базата на квалификацията и изработеното. През февруари 1921г се създава държавна планова комисия. Така съветската икономика преминава към принципите на строгата централизация. В края на 1922г е предприета парична реформа. Въведена е банкнота червонец, която е със златно обезпечение. По този начин се цели намаляване на инфлацията.  Новите икономически реформи привличат немалък брой чужди бизнесмени. НЕП се разглежда като временно отстъпление пред капиталистическите отношения. По писмата на Ленин се съди, че той е с противоречиви чувства към продължителността на този тип политика. Факът е обаче, че благодарение на нея гладът  в страната е преодолян , а  икономиката  се стабилизира. На десетия конгрес на РКП също е взето решение относно профсъюзите , техните функции и задачи. Скорост набира и процесът за сливане на партийните с държавните органи, който е крайно необходим за социалистическото развитие на страната.Членството на РКП вече е задължително при заемането на всяка важна държавна длъжност   До 22-ра година на територията на бившата Руска империя са създадени няколко социалистически републики, в близки отношения с РСФСР. Това са Украинската ,  Белоруската и Задкавказката СФСР, както и  Азербейджан, Армения, и Грузия. Още в навечерието на конференцията в Генуа е поставен въпроса за обединяването им с подписването на договор, според който РСФСР има правото да представя останалите републики на самата конференция. През лятото на 1922г  Сталин изготвя проект известен като план за автономизация, който вече болният Ленин отхвърля с предложението да бъде създадена федерация на равноправни републики. Впоследствие Сталин се отказва от плана си , а проектът на Ленин е утвръден от Централния комитет на 6-ти октомври 1922г. На 23-ти декември е свикан общоруски конгрес , който да изготви новата федерация. Първият конгрес на Съветите е открит и на 30-ти декември е приет договор, предвиждащ създаването на СССР, който да има върховен съд, единна армия, както и общосъюзен бюджет. Конституцията на СССР е приета на 31-ви януари  1924г  след втория конгрес на Съветите. На 13-ти май същата година  се присъединяват Туркменската и Узбекистанската републики.   Периодът на НЕП измъква РСФСР  от икономическата изолация, но това не означава пробив в международните отношения. Този сериозен проблем трябва да бъде преодолян вече от СССР през идните години. Предстои десетилетие , изпълнено с преговори, целящи приемането на СССР в Обществото на Народите.   През 1924г Съветския съюз постепенно превъзмогва политическата блокада, сключвайки редица договори най-вече от икономическо естество с  Естония, Литва, Латвия, Норвегия, Финландия, Афганистан и Турция. Започва постепенен процес на нормализиране на отношенията с Антантата. Воденето на преговори със СССР  е прието противоречиво от английския парламент. Чърчил и Чембърлейн изказват опасенията си за избухването на Световна социалистическа революция, план заложен в болшевишката програма още през 1917г. Други министри пък поставят националните интереси на първо място. В крайна сметка на 26-ти  март 1924г е подписано съглашение между двете страни след разглеждане на териториалните претенции на Великобритания в Азия. Споразумението е вече факт и Англия официално признава Съветския съюз, включвайки го в международните си контакти.   На 16-ти април 1924г в предградието Рипало логично е подписан договор между двете страни в най-голяма изолация след Първата световна война- Германия и вече признатия от нея Съветски съюз. Според договора държавите се отказали от следвоенни обезщетения. Следва договор между СССР и Италия за търговия и мореплаване. На 31-ви май 1924г  е подписано съглашение за общите принципи на урегулиране на въпросите между  СССР и Китайската република. Междувременно левият блок във Франция печели изборите и така се отваря възможност за преговори със СССР. В крайна сметка Франция не е склонна да опрости дълговете на  предишните руски правителства и търговски договор така и не бива подписан. В началото на следващата година са преустановени отношенията с Япония. СССР се явява и посредник в преодоляването на спорове между Турция и Иран, предотвратявайки избухването на военен конфликт. Сключват се договори със Саудитска Арабия и Исландия. След приемането на Германия в ОН на 8-ми септември 1926г следват бурни реакции в редовете на болшевишката партия , най-вече поради липсата на покани към СССР за присъединяване не само от ОН , а и от Лигата на нациите. На 27-ми май 1927г Чембърлейн връчил нота на съветските политически представители в Англия, в която било обявено скъсването на дипломатическите отношения между двете страни. Причината за това била най-вече съветската пропаганда, насочена срещу  Великобритания, водеща се освен на британска територия, в Иран , в Афганистан и Китай. Скъсването на отношенията с Великобритания не навредило на тези с Франция и Германия. През 1927г е подписано търговско съглашение с Иран, а година по-късно с Йемен.   Поради дъмпинговия износ осъществяван от СССР през 1930г  Франция , САЩ, Канада и Белгия прекратяват търговските си отношения със съюза. Основен търговски партньор през 30-те остава Германия. Берлинският договор от 1926г е продължен.  При промяната на политиката на Франция, чувстваща заплаха за сигурността си и напускането на ОН от Германия и Япония се създала благоприятна възможност за присъединяването на СССР към Обединените Нации, което станало на 18-ти септември 1934г.  След смъртта на Ленин, Й. Сталин наследява изградената тоталитарна система и установява автократична власт. Партийният апарат постепенно се сраства с държавата и изпълнителната власт. Наложен е монопол в икономиката  и липсва опозиция от всякакво естество. С други думи дава се началото на системата на Сталинизма.  В болшевишката партия Сталин създава добро впечатление на Ленин с работоспособността си и готовността да изпълнява „черна” канцеларска работа. Той е издигнат до генерален секретар на  ЦК на единайстия конгрес на РКП (27.03-02.04 1922г) по предложение на С. Каменев. Постът открива възможност за контрол на партийния апарат, т.е.  над цялостния живот в държавата. След като Ленин се разболява в средата на 1921г, на 18-ти декември Сталин е натоварен с отговорността за здравето на вожда, което се влошава дотам, че на 24.12.1922г той диктува писмо, влязло в историята като неговото политическо завещание. В него са характеризирани потенциалните партийни лидери, които да поемат властта. Те са шестима: Л. Троцки,  Каменев, Зиновиев, Й. Сталин , Бухарин и Пятаков. Троцки се очертава като най-способен, но и най-самоуверен и увлечен по административната страна на нещата. Сталин също има лидерски способности , но е описан като „твърде груб човек” и мисълта за властта изцяло съсредоточена  в неговите ръце създавала опасения. Каменев и Зиновиев направо са обвинени в „неболшевизъм”, а на Бухарин и Пятаков липсвал нужния опит за лидерство. Спречкването между Сталин и Надежда Крупская по повод издиктуваното от нея писмо на Ленин до Троцки стига до знанието на вожда и го разочарова още повече относно позицията на Сталин като генерален секретар на ЦК и той адресира гневно писмо до него, в което настоява за извинението му, в противен случай би прекъснал всякакви по-нататъшния отношения. На 09.03. 1923г.  Ленин получава втори мозъчен удар, след който бива парализиран. Ясно е, че той вече пречи на съратниците си поели ожесточена борба за властта. Препоръката на вожда за колективно ръководство на партията е идея, която не би просъществувала дълго. Сталин не губи време и издига свои хора в ЦК, които го подкрепят по всеки въпрос. Влиянието му в Централния комитет застрашава останалите претенденти за властта.   Ленин умира на 21.01.1924г и решителната борба за властта или по-скоро всевластието настъпва. На 22-ри май 1924г е проведен плениум на ЦК на РКП, по време на който, Н. Крупская донася писмото на Ленин, съдържащо неговото политическо завещание. Гласува се по предложение документът да бъде публикуван веднага. Против са: Сталин, Каменев и Зиновиев. Плениумът приема предложението на Крупская. Всеки от членовете на ЦК трябва да се запознае с копие от завещанието преди съвещанието да продължи. Сталин е меко казано застрашен. Спасява го Зиновиев , уверявайки останалите членове,  че Сталин е приел критиката, съжалява за своите грешки и е готов да спазва другарски взаимоотношения. Каменев също застава зад конкретното изказване. Двамата със Зиновиев си мислят , че могат да използват Сталин за свои цели или иначе казано , да неутрализират Троцки, който предвид обстоятелствата е най-вероятният приемник на Ленин ,въпреки че  в партията не го долюбват, а напротив даже се страхуват от него, поради заслугите му като председател на Петроградския съвет по време на революцията и създадената му репутация на герой от Гражданската война, неуспоримия му ораторски талант,  и не на последно място силното му влияние в армията. Л. Троцки не криел плановете си за свръхиндустриализация най-вече в сферата на военното производство и за евентуалното налагане на „червения терор”. Пятаков и Бухарин не представлявали опасност за Зиновиев и Каменев. Пятаков бил твърде млад и непопулярен сред съпартийците си, а Бухарин, въпреки че бил един от най-добрите теоритици на партията бил с регресивни за социалистическите разбирания десни идеии. Й. Сталин съумял да се централизира и да се разграничи от „левичарските изхвърляния” на Троцки и „неленинските” разбирания на Бухарин. Троцки подходил наивно в цялата ситуация. Самоувереността му , караща го да разчита най-вече на контрола над армията , вместо да си осигурява подръжници в ЦК , му изиграва лоша шега. Той дори си позволява да не присъства на погребението на Ленин, където Сталин произнася нагробното слово. Въпреки позициите си в армията, многото му минали разноглася с Ленин и най-вече контрола на Сталин над ЦК водят до постепенното изолиране на Л. Троцки от партията. Стига се дотам , че троцкизма е отделен и квалифициран във фракция, забранена от болшевишката партия. През януари 1925г Троцки е свален от поста народен комисар на отбраната след единодушно гласуване. Заслугите му от времето на революцията и Гражданската война са вече забравени. В следващите години е заточен в Казахстан и по-късно  екстрадиран в чужбина, където развива активна дейност срещу Сталин до смъртта си в Мексико, наредена не от някого другиго , а от самия  обект на пропагандните му действия. След обезвреждането на Троцки на Сталин му остава да се разправи с доскорощните си съюзници, а именно дуото- Зиновиев и Каменев. Двамата са отстранени съответно от Ленинградската и Московската партийни организации от хората на Сталин(Молотов в Ленинград и Упяков в столицата). Зиновиев е обвинен в постановка на въпроса за диктатурата на партията. Той и Каменев свикват съвещание на ЦК и Политбюро. Но форумът не подкрепя напатките им срещу Сталин, който дори обявява , че се оттегля и подава оставка, която , разбира се, не е приета. Не след дълго Сталин успява да извади Зиновиев от Политбюро на плениума на ЦК от 1927г, обвинявайки го за неуспехите на Коминтерна, който той оглавявал. Каменев също губи досегашните си позиции и вече е набеден за краен левичар, със склоност към „авантюристична” политика. Едва след това той и Зиновиев решават да се съюзят с Троцки, но е прекалено късно. Сериозен сблъсък има на плениума на ЦК от 10-ти юли 1928г. При обсъждането на развитието на селското стопанство Бухарин разкрива опасенията си, че насилствената колективизация би настроила отново селяните срещу държавата, критикувайки по този начин плана на Сталин. Бухарин осъзнава, че председателят на ЦК е от хората, които приемат критика прекалено болезнено и се опитва да се свърже с Каменев , търсейки подкрепата му, но без да си дава сметка, че разговорите им се записват. След разкритията „по жицата” се оказва, че  министър-председателят (чисто формален пост) Риков също е замесен в сплетните срещу Сталин. Бухарин и Риков са принудени да се разкаят публично. Томски също им помага, но дори с тройни усилия те не могат да отплетат езиците си. Критиките срещу дясната им политика се засилват до такава степен, че  не могат да  издържат и си подават оставки.  През 1928г Сталин напълно контролира положението и символично възстановява членството към партията на непредставляващите вече никаква заплаха за него Каменев и Зиновиев. След отстраняването на Троцки постът народен комисар по отбраната е зает от М. Фрунзе. Това е известен неуспех за Сталин поради минал конфликт между двамата. Преди години Фрунзе открито признал антипатиите си към Сталин пред Ленин. Въпреки популярността, на която се радвал Михаил  Фрунзе сред армията, влошеното му здраве не му позволило да й се дорадва. Той страдал от язва и имал сърдечни проблеми, и под давлението на Сталин лекуващият го тогава лекар е освободен от длъжност. Не след дълго Фрунзе издъхва в столична болница. Аутопсията свидетелства за калциране на язвата.    На конгреса на партията (2-19 декември 1927г) се набелязал курсът към колективизация на селското стопанство. Сталин не можел да си позволи ѕ от населението да е в икономическа независимост. На практика той прилага осъдените от него самия насилствени мерки, заложени в плана на Троцки за индустриализацията. За недоволните от реформите се предвиждал задължителен труд. Военният комунизъм бива възобновен. Иззети са 150-200 млн, пуда зърно. С колективизацията Сталин възнамерявал да отнеме от селяните обработваемата им земя и да не им позволява, да участват в разпределянето на продуктите от собствения си труд. Обвинени за извънредните мерки биват отново кулаците. Главната задача , която правителството си поставя за 1928г е да обедини  индивидуалните стопанства  в колхози, в които приемането на кулаци е недопустимо. За кулак се считал всеки с доходи над 300 рубли годишно , занимаващ се с търговия и арендиращ земя. На 27-ми декември 1929г Сталин издига лозунга: „Да ликвидираме кулачеството като класа!”. Конфискуваните имущества на кулашките стопанства се предават на колхозите без частта за погасяване на дългове към държавни и кооперативни органи. Влизането в колхозите било насилствено. Към края на февруари 1930г са кооперирани 50% от селските стопани. Разкулачвани били освен заможните и средните по имущество също и някои малоимотни селяни, отказващи да стъпят в колхоз. Стигнало се и до куриозни случаи за обобществяването на дребен домашен добитък. Съпротивата от страна на селяните била изразена в палежи на колхозни сгради и изколването на добитъка преди встъпването му в колхоза. До края на 30-те са разкулачени 13% от всички селяни, а 20% са лишени от права над имота си. Колективната форма на селското стопанство се насажда най-вече със заплахи и репресии, а именно заточения в лагерите ГУЛАГ или осъждане на разстрел. Селяните се противопоставят помежду си и посочват онези, които трябва да бъдат разкулачени. Положението стига до фаза, в която всеки противопоставил се на колективизацията селянин е наричан кулак. Нелепият случай на момче, доносник на кулачеството на баща си е увековечен от съветското изкуство и подобно поведение се дава за пример пред обществото. Децата на кулашки семейства са превърнати в аутсайдери, лишени от възможността за образование. Колективизацията спира предприемчивостта на селяните. Обработваемата площ намалява рязко и жестокият глад през 1931-1932г е в резултат от това. Украйна пострадва най-много от гладната смърт, което води до регистрирани случаи на канибализъм. Ето в каква среда израства най-известният канибал за 20-ти век Андрей Чикатило, който в този период е бил още момче. Точният брой на загиналите по време на колхозната система е спорен. Данните варират от 10 до 14 милиона, сериозна част, от които, издъхнали в „лагерите на смъртта”. Въпреки периода на глад не може да се вини единствено слабата стопанска политика, при положение, че дори се изнасяло зърно. Плашещ факт е , че Сталин умишлено предизвиква масовия глад.   Приет е закон против  разхищение на колхозното имущество, налагащ принудителен труд за осъдените по него. По този начин се провеждала борба срещу саботажа в промишлеността. Петилетният план, приет през 1929г е изпълнен за четири години и половина с преизпълнение на голяма част от показателите. Това са противоречивите данни отчетени от партията през 1933г.  Сред болшевиките се налагало предложение  Сталин да стане председател на народната комисия и на неговия пост да дойде С. Киров, един от малкото , към които Сталин изпитвал приятелски чувства. Той , обаче отхвърля предложението да бъде генерален секретар. При гласуването за състава на ЦК са премахнати 289 от бюлетините против Сталин и членове стават приближените му: Берия, Багиров, Бухарин, Поскробишев и Механие.   На 1.12.1934г Сергей Киров е застрелян пред кабинета си. Убиецът се оказва Л. Николаев. Веднага след като разбират за случилото се Сталин и хората му заминават с влак за Ленинград. На гарата той удря в лицето началника на Ленинградското управление на НКВД  Медвед и провежда лично първия разпит на убиеца. Съществува версия, че самият Сталин е поръчал убийството, реализирано от апарата на Х. Ягода, погрижил се за отстраняването на телохранителя на  Киров дни преди атентата. По-късно Ягода също бива разстрелян.  След смъртта на С. Киров следват годините на най-големия Сталински терор. Време на показни политически процеси и масова кампания , насочена срещу „враговете”, довела  до всеобща истерия. Между 1937г и 1938г са репресирани близо 5 милиона души, осъдени на смърт или на задължителен труд в лагерите ГУЛАГ. Жертвите получават по-голяма популярност в сравнение с тези по време на колективизацията. На 7ми април 1935г се приема указ на ЦИК за подсъдност на деца от 12 години нагоре с прилагането на всички възможни наказателни мерки. Той действа безотказно не само срещу малолетните, умиращи от глад, крадци, но и служи за шантаж на арестуваните родители. Благодарение на пропагандата, населението сформирало представите си от пресата и започнало да вярва, че в страната е пълно с шпиони и диверсанти.  В средата на 1935г. Сталин внася предложение за ликвидиране на Обществото на старите болшевики и  Обществото на бившите политкаторжници. Използват се архиви с 25-годишна давност за обвинения, предявявявани срещу стари членове на партията. Именно по този начин са наказани Каменев, Зиновиев, Бакаев и много други. Каменев и Зиновиев са изправени пред съд на 15-ти август 1936г. Двамата разчитали на стара сделка, според която, ако признаят обвиненията, техният живот , както и този на близките им няма да бъде застрашен. Уви това не се случва и на следващия ден двамата са разстреляни. Малко по-късно ги последвало и цялото семейство на Каменев. Междувременно се подготвя нова конституция на СССР. Тя е безкрайно демократична, но написаното в нея  отново остава само на книга. Целта  била да се създаде илюзия , че Сталинският терор е на път да приключи.   След разстрела на Х.  Ягода постът народен комисар на вътрешните работи заема Н. Ежов. По това време умира друг от неколцината близки на Сталин, имащи правото да се обръщат към него на „ти”,  при неофициални ситуации. Този път става дума за самоубийството на Орджоникндзе. Той разбира , че  трябва да изнесе доклад на тема „ За вредителството в тежката промишленост”, вследствие на който много инжинери ще бъдат обречени на смърт. Част от близките му също били арестанти и не могъл да издържи психически на атмосферата на шпиономанията. Официалната версия за смъртта му била сърдечен удар. Молтов изнесъл доклада вместо него.  Сталин също изнася доклад, носещ заглавието: „ За недостатъците на партийната работа и мерките по ликвидацията на троцкистите и други двуличници”. Той предизвикал процес срещу  17 души, работещи за Троцки, които имали за цел да възстановят капитализма в СССР. Делото започва на 23-ти януари 1933г. Обвиненията са меко казано невероятни. Съдебната комисия, състояща се от 36 човека изслушала подсъдимите, но просто от формалност. Пятаков дори е обвинен, че е посещавал Норвегия за тайни троцкистки срещи, при положение , че не е стъпвал в тази страна. Други подсъдими са: К. Раковски, Крестински, Розенхолц, наред с трима лекари, както и няколко стопански ръководители.   От началото на 1937г. с решение на ЦК методите за разпит разширяват обсега си. Въведени са нови начини за физическо въздействие. Умело се съчетават физическия и психическия тормоз. Например, К. Раковски е изстезаван с безсъние, пребиван, шантажиран със заплахи за сигурността на близките му, убеждаван, че при самопризнание ще бъде оневинен и др.   При създадения климат на шпиономания обществото трябвало да повярва, че щом  дори някои от приближените на Ленин са били шпиони на „империализма”, то враговете са навсякъде. Разправата с троцкистите продължава. Всеки минал контакт с Троцки гарантирал смъртна присъда. През 1937-1939г армията бива репресирана. Първият пострадал е командирът на танкови бригади Д. Шмидт. Обвинен е в планиране на поход срещу Москва. Причината за обвинението е най-вероятно личен конфликт между него и Сталин. Не след дълго е получен и съмнителен документ от чехословашкия президент Бенеш, уличаващ М. Тухачевски в мисия за сваляне на Сталин, възложена му от германски генерали. На 1-ви юни 1937г се състои военен съвет с участието на 120 висши командири и комисари, които трябвало да решат съдбата на Тухачевски и няколко други командири. Всички те биват осъдени и разстреляни , с изключение на Я. Гарамник, който щом разбира за процеса, воден срещу него, решава да не отдаде честта на екзекуторите и сам отнема живота си. Маршал В. Блюхер е обвинен за затягането на бойните действия при езерото Хасан през юли-август 1938г. Арестуван е на 22-ри октомври заедно с жената и децата си и е разстрелян в началото на следващия месец. До 1939г са разстреляни близо 3600 офицери от специалните служби.  След армията не закъсняла и разправата с партийния апарат. В. Удбар, П. Постишев, С. Косиор и А. Косарев са само част от екзекутираните след процеси по бързата процедура. Н. Ежов е освободен от поста комисар на НКВД на 7.12.1938г. и малко по-късно разстрелян. Позицията му поема Берия. Първото , което прави е да отстрани останалите хора на Ежов. Също така му е поверена и деликатната задача да се справи с убийството на Л. Троцки.  В комунистическата доктрина важно място се отделяло на комунистическия интернационал (Коминтерна). Сталин го използва освен за утвърждаване на собствената си власт във ВКП и за упражняване на контрол над комунистическите партии в други страни. През 30-те той концентрира вниманието си най-вече върху Китайската комунистическа партия, която е финансирана от СССР. Партиите в Комунистическия интернационал трябвало да се съобразяват с желанията на Сталин, по чието настояване  можели да бъдат променяни техните ръководства. Типичен пример за това е Полша. След множество гонения и изтезания на членовете на комунистическата й партия Сталин одобрява проект за разпускането й.  Неотменима част от режима на Сталин са лагерите ГУЛАГ. Те вдъхновяват построяването на подобни по-късно от нацистите, но конкретната система за принудителен труд си остава съветски патент. Липсват точни данни за преминалите през тях. Друга характерна черта на Сталинизма е преселването на хора, броя на които достига милиони.     Външната политика в периода 1934-1938г. определя бъдещето на СССР и по-специално позициите, при които ще влезе във Втората световна война. На 2-ри май 1935 бил подписан „Договор за взаимна помощ” с Франция, а две седмици по-късно е сключен подобен с Чехословакия и е обвързан пакт при евентуална френска подкрепа. Установени са дипломатически отношения с Колумбия, Белгия и Люксембург. След навлизането на германски войски в демитализирана Рейнска зона СССР протестира и през август делегацията на Съюза в ОН внесла предложение в устава на организацията, според който срещу агресора да бъдат предприети военни санкции. СССР обявява подкрепата си към републиканското правителство на Испания по време на Гражданската война,  когато западните държави все още са запазили неутралитет. СССР не изпраща войски в Испания, но предоставя: 1000 самолета, 900 танка, 300 бронирани коли, 1550 оръдия и над 20 000 картечници. Пристигнали и около  3000 съветски пилоти, инструктури и други специалисти. СССР поставя бързо под своя зависимост  Испанската комунистическа партия и терора на Сталин взема жертви и там.   След японската атака над Китай СССР успява да сключи пакт за ненападение с китайската държава на 21-ви август 1937г. Чехословашкото правителство се чувствало застрашено след като Хитлер оповестил намеренията си за военна експанзия и разчитало на подкрепата от страна на Франция и СССР. Съветският съюз потвърдил готовността си за помощ, но Франция под влияние на Великобритания не се отзовала. Междувременно Великобритания и Германия подписали пакт за ненападение. На 29-ти срещу 30-ти септември 1937г. в Мюнхен се решила съдбата на Судетската област, която Чехословакия трябвало да предаде на Германия. Чехословашкото правителство приело решението от опасение, че едностранната военна помощ на СССР би променила политическия строй в страната. На 17-ти април народния комисар на външните работи Литвинов прави предложение за тристранен съюз между Великобритания, Франция и Съветския съюз. По-малко от месец след това той бива сменен от Молотов. Смяната на евреина Литвинов с русина Молтов на поста комисар на външните работи е приета в Берлин като готовност за преговори. По този начин Сталин заедно с Великобритания и Франция водел и тайни сондажи с Германия , за да уточни позициите си. СССР получавал от Берлин примамливи предложения и по-специално перспективи в териториален аспект(Балтийско до Черно море). Сталин, обаче не прибързвал, поставяйки Хитлер в позицията на молител.  Следват три срещи между  Шуленберг и  Молотов. Подписано е търговско споразумение между двете страни, а на 23-ти срещу 24-ти август 1939г се стига до същинската част от преговорите с приемането на пакта за ненападение „Рибентроп-Молотов”. Договорът е благоприятен за Сталин, що се касае до експанзия към Прибалтика и интересите му в Полша.  На 3.09.1939г. Втората световна война е вече факт. Сталин имал основания да остане доволен. Пактът с Германия му осигурявал време за подготовка преди включване във военни действия. Добрите отношения между двете страни са скрепени и от договора за „Дружба и граници” от 28-ми септември. Уточнена е граничната линия след завладяването на Полша. Германия присъединила 48,6% от територията и 62,9% от населението й, а СССР получил 51,4% територия и 37,1% население. Държавите са задължени също да не допускат полска агитация и да я пресичат в зародиш. Германия и СССР споделяли интереси за унищожаване на демокрачитните режими в Европа и пактът „Рибентроп-Молотов” причинил известни промени в политиката на Коминтерна. За общ фронт срещу фашизма и нацизма вече не се говорело, а се обръщало особено внимание на заплахата от англо-френския „империализъм”.    През април 1939г. СССР предлага неофициални преговори на Финландия, която според „Рибентроп-Молотов” е в съветската сфера на интереси. След отхвърлянето на болшевишките искания на 28-ми ноември същата година договорът за ненападение от 1932г. е денонсиран. На 30-ти ноември рано сутринта червената армия нахлува във Финландия без обявяване на война. На 1-ви декември Финландия се предава пред исканията на Сталин да властва над държавното ѝ управление и е създадено „народно-демократично правителство”. ЦК на ФКП в Москва се обръща към „трудовия” интерес на финландския народ. Двете страни подписват договор за взаимопомощ и дружба. На 14.12.1939г СССР е изключен от Лигата на нациите по повод агресията си срещу скандинавската  държава. Литва и Естония , също попадащи в сферата на съветските интереси за разлика от Финландия,  веднага били съгласни с исканията на СССР. На 20.09.1939г е предложен договор за взаимопомощ на България, който е отхвърлен от цар Борис Трети  предвид опасността от усложнения в българо-германските отношения.   При управлението на Сталин е създадена система на потисничество и липса на зачитане на елементарни демократични принципи. Партийният апарат се слива напълно с държавния и Сталинския терор смазва всеки зародиш на съпротива. Това струвало милиони жертви на Съветския съюз, прикрити с помощта на пропагандата. Дори днес в съвременна Русия Сталин е считан за герой от голяма част от населението и зрителите на популярна телевизионна програма го класират на 3-та позиция наред с великите личности, които са част от историята на страната. Изглежда, „вятърът на историята” е издухал боклуците по гроба на Й. Сталин.